Бавноходките "яхват" охлюви, за да се придвижват по-бързо
Бавноходките са същински безсмъртни мъничета. Когато става въпрос за изминаване на дълги разстояния обаче, те не стават за нищо. Сега ново изследване показва, че дундестите същества са открили как да преодоляват и този свой недостатък. За да се придвижат по-бързо от точка А до точка Б, бавноходките често се качват на… охлювите. Да, охлювът безспорно не е най-бързото създание на света, но едно пътешествие с него е далеч по-безопасно, отколкото да яхнеш вятъра или някое друго по-голямо животно.
Размерът на бавноходките е от 0,05 до 1,2 мм. Освен това имат ниски и набити крачета, с които трудно могат да достигнат особено далече. Ето защо те често разчитат на външни фактори, за да се придвижват. Предишно изследване показа, че понякога очарователните малки водни мечки се транспортират в червата на охлювите или птиците, които, на някакъв етап, ги изхвърлят с изпражненията си на друго място.
За да преживеят подобно пътешествие, бавноходките влизат в своеобразно състояние на анабиоза. Те го постигат, като изхвърлят цялата вода от своите тела. Това им позволява да издържат и на най-екстремните изпитания, включително космическо пътешествие.
Веднъж щом се озоват в по-гостоприемна среда, микроскопичните същества започват да се хидратират наново и се връщат към обичайните си занимания. Учените са наясно с факта, че бавноходките често споделят един и същи хабитат с охлювите. Ето защо те решават да проверят дали мъничетата не се качват върху гърбовете на охлювите и не ги използват като средство за транспорт.
За тази цел специалистите обгръщат бавноходките в силиконови контейнери и ги поставят в петриева паничка в компанията на охлюв от вида Cepaea nemoralis. В някои от паничките на бавноходките им е позволено да се настанят във вътрешността на мъхеста покривка, докато при други мъничетата плуват единствено във водни капчици.
Бавноходките успяват да се измъкнат от своите силиконови контейнери единствено в случаите, когато край тях има охлюв. Това означава, че „охлювите са отговорни за транспортирането на бавнноходките“, пишат изследователите.
При експериментите, включващи мъх обаче, много по-малък брой бавноходки яхват охлювите, отколкото при тези, които са включвали само вода. Според изследователите това вероятно се дължи на факта, че мъничетата обичат да се заравят в мъх, което от своя страна намалява шансовете им да бъдат „забърсани“ от охлюва.
И по-рано учени са забелязвали, че бавноходките използват охлювите за превоз. Предишни изследвания показват, че понякога мъничетата могат да изминат и цели 1000 км с помощта на въздушните течения. В тази ситуация обаче финалната спирка може да се окаже сравнително негостоприемна. Същевременно „охлювът пък е превозно средство, пригодено за конкретен тип микрохабитат“, обясняват учените и добавят, че „ако охлювът вземе със себе си бавноходка (или нейно яйце), пътникът вероятно ще бъде оставен в една доста по-подходяща среда.“
Звучи удобно, нали? Пътешествията с охлюв обаче си имат един основен недостатък и той е свързан с тяхната слуз, която може да бъде смъртоносна за мъничетата.
Слузта е изградена основно от вода. Ето защо когато бавноходките влязат в контакт с нея, те мигновено започват да се хидратират. Слузта обаче изсъхва изключително бързо и бавноходките изпитват затруднения да се адаптират към толкова светкавична промяна. Поради тази причина те често не успяват да влязат наново и достатъчно бързо в състояние на анабиоза, за да оцелеят.
В резултат на това само 34 процента от бавноходките, които влязат в контакт със слузта, преживяват пътешествието. Процентът на успех при останалите мъничета, които не се докосват до нея, е доста по-голям – 98.
Понякога е по-добре просто да си стоиш вкъщи.
Изследването е публикувано в Scientific Reports.
Източник: IFLScience