Повечето градски части в България трябва да ограничат трафика, за да се преборят с нарастващите нива на замърсяване на въздуха. Това призова Европейският алианс за обществено здраве (EPHA), призив, стъпващ на основата на ново широкообхватно проучване на транспорта. Забраната на замърсяващи превозни средства би могла да спре с до 23% и съответно 36% замърсяването с вредните прахови частици (PM) и азотния оксид (NOx) в големите градове с население от над един милион жители, като по този начин спести до 130 милиона евро на година от здравни и други разходи, както установява проучване, проведено от Европейския алианс за обществено здраве (EPHA). Организацията представлява повече от 80 НПО-та в сферата на общественото здраве, пациентски групи, здравни професионалисти, групи от пациенти и организации за борба срещу неравенствата в здравеопазването, включително Българска асоциация за закрила на пациентите (БАЗП).
Замърсяването на въздуха се явява причина номер едно за случаите на настъпване на преждевременна смърт в резултат от фактори, свързани с околната среда според Европейската агенция за околната среда, като тази цифра е най-висока в големите градове. Според Световната здравна асоциация (WHO) замърсяването на въздуха причинява заболявания, които са свързани с по-високи нива на смъртните случаи от Ковид-19. Ограниченията в резултат от пандемията, наложени от м. март 2020 г., бързо почистиха въздуха. Но замърсяването се връща обратно и в някои големи градове сега дори е по-зле, отколкото преди пандемията. От 2011 г. България е в нарушение на Правилата на ЕС за качество на въздуха.
Фондът на ЕС за възстановява от Ковид в размер на 672 милиона Евро предстои да бъде „налят“ в националните правителства, като една трета от него е определен за зелени инвестиции, включително транспорт. Призивът на EPHA е базиран на неговото ново проучване, публикувано днес. Изследователите са разгледали 28 типа градски политики, понастоящем приложими в много градове в целия свят – от автобуси от обществения транспорт с нулеви емисии до споделяне на електронни скутери, за да видят ефекта им върху свързаното с трафика понижение на PM и NOx.
Ограничаването на замърсяващи превозни средства от градове, като например Милано, Лондон, Краков и Атина, е дало най-добри резултати с премахване на замърсяването с PM и NOx от трафика с до 23% и съответно 36%, и спестяване в най-населените градове до приблизително 130 милиона евро годишно от здравни и други разходи. Слагането на такса вход на подобни превозни средства при влизане в големи градове като Лондон, Стокхолм, Гьотеборг и Милано намали PM с до 17%, а NOx с до 12%, спестявайки до приблизително 95 милиона евро от социални разходи. За да функционират добре, и двата типа схеми трябва да бъдат със значителен размер и подплатени с добър контрол от страна на властите. Камери за сканиране на превозните средства и друга инфраструктура оскъпяват установяването и на двете схеми, но таксите бързо възстановяват тези разноски. Инвестицията в замърсяването изисква по-активен транспорт, като публичното пространство повишава благоденствието и допълнително понижава социалните разходи.
За сравнение, разходът за и наличността на общинския паркинг са евтини за таксуване и тъй като собствеността на автомобили е силно повлияна от наличността на паркоместа, този инструмент се оказва ефективен. В малкото случаи, в които е изрично прилаган конкретно за намаляване на замърсяването, е постигнал намаления от 5-10%, както установяват изследователите на този въпрос. Отделянето на специално пространство за колоездене и вървене пеш е скъпо, особено в гъстонаселените градове, отнесено към малките печалби. Публично субсидираните схеми за търговско споделяне на коли, като например тези в Париж, Амстердам и Кьолн, не изиграха особена роля в понижаването на замърсяването, като според изследователите от CE Delft по-скоро има смисъл от тях само в най-големите градове. Освен това, те могат да се конкурират с обществения транспорт и да повишат замърсяването, ако споделените превозни средства са стари.
Изпълняващият дейността Главен секретар на EPHA Саша Марчанг казва: „Замърсяването направи пандемията много по-зле, сега вече това е ясно. Много от нашите скъпи приятели, роднини или колеги се борят за въздух и в продължение на седмици или месеци остават болни. Един мръсен облак остава да „виси“ над големите градове много десетилетия наред, като по този начин причинява астма, болест на сърцето или рак на белите дробове. Докато се борим с Ковид-19 с помощта на ваксини, на нас ни се налага да се борим и с този облак от болести. Защитата на общественото здраве в основата си е една обща битка и засегнатите граждани трябва да притискат кметовете да поемат водеща роля в тази битка. Сега е моментът управниците на градовете да сграбчат здраво с две ръце част от щедрото финансиране под формата на стимули в борбата срещу Ковид-19, което е на разположение, за да може наистина ‘да изградим обратно по-добре’ и действително да подобрим здравето на хората и тяхната околна среда.”
Ренета Илиева, координатор по проекти в Българска асоциация за закрила на пациентите, заяви, че: „15 000 души всяка година умират в България от замърсяване на въздуха. Политиките за подобряване на качеството на въздуха в по-големите градове не са успешни през последните години, но по-лошото е, че не се прави нищо по-различно за подобряване на качеството на живот на гражданите. Почти не се прилагат нови мерки, замърсяването на въздуха достига екстремни нива и не се измерват PM2.5. Няма достатъчно стимули за гражданите да преминат към екологичен транспорт и в същото време данъците са твърде високи, което е непосилно за по-голямата част от населението.”
