Две трети от популациите на животни и растения губят генетичното си разнообразие, което затруднява адаптацията им към промените в околната среда. Това сочи ново изследване, цитирано от Асошиейтед прес.

Още преди даден вид да изчезне, неговата популация намалява и се фрагментира, което ограничава броя на потенциалните партньори и възможностите за генетично смесване. Това прави видовете по-уязвими към бъдещи заплахи, като например болести.

„Изненадващо е, че наблюдаваме спад в генетичното разнообразие дори сред видове, които не се считат за застрашени“, казва съавторът на изследването Катрин Грюбер, биолог в Университета в Сидни.

Учените анализират данни за 628 вида, изследвани в периода 1985–2019 г. Най-голяма загуба на генетична вариация е отчетена при птиците и бозайниците.

Констатациите са публикувани в списание Nature.

„Колкото повече генетични вариации има един вид, толкова по-добре може да се справя с промените“, обяснява Давид Ногес-Браво от Университета в Копенхаген, който не е участвал в изследването.

Например, ако нова болест се разпространи в популацията или климатичните условия се изменят, някои индивиди ще имат по-голям шанс за оцеляване благодарение на гените си. По-голямото генетично разнообразие увеличава вероятността даден вид да устои на подобни предизвикателства.

Затова усилията за опазване на околната среда трябва да включват свързване на изолирани популации, което да разширява възможностите за чифтосване и да повишава генетичното разнообразие.

Ярък пример за значението на генетичната вариация са флоридските пантери – застрашен вид, чиито местообитания намаляват заради магистралите и разрастването на градовете. До средата на 90-те години на XX век тези големи котки проявяват признаци на кръвосмешение – сред тях са прегънати опашки и нисък брой сперматозоиди при мъжките.

За да се спре този процес, биолозите пренасят осем женски пантери от Тексас във Флорида. Двадесет години по-късно числеността на пантерите в дивата природа се увеличава значително, а с нея и генетичното им разнообразие.

„Изолираните популации страдат. Решението е да ги свържем отново“, обобщава екологът Стюарт Пим от Университета Дюк.