Със своя остър ум, променяща се кожа и меки тела, в които откриваме цели три сърца, октоподите могат да бъдат същински пакостници. Като едни истински майстори на камуфлажа, те остават скрити, докато изследват обкръжаващата ги среда със своите подобни на нудли пипала – всяко от които си има свое собствено „мини съзнание“.
Нещо повече – именно със своите пипала тези морски създания могат да се пресегнат и да ви „вкусят“. А сега вече знаем как точно правят това.
Когато пипалата им се протягат през морското дъно, хиляди независимо движещи се смукателни органи (нещо като нашите пръсти), опипват средата под тях. Оказва се, че за да добият „сензорна“ представа за околната среда, октоподите си служат с отделни клетки за вкус и допир.
Молекулярният биолог Лена ван Гийсен и колегите ѝ от Харвардския университет успяват да идентифицират тези хемосензорни клетки – клетки, които могат да разпознават молекули по същия начин, по който и нашите сетива за мирис и вкус – по кожата на смукателните органи на Octopus bimaculoides.
Снимка: Katy Foster / Shutterstock
Тези хемотактилни клетки (с тънки клонести краища) могат да изпращат сигнали постоянно, но, подобно на нашите езици, и те трябва да се намират в близост до обекта, който искат да опознаят. Хемосензорните клетки са способни да откликнат на множество вкусове, включително химикали, срещащи се в мастилото на главоногите, и „предупредителни“ химикали, отделяни от потенциално токсичните плячки.
„Това е особено полезно в случаите, когато октоподите искат да открият плячка, скрита в процепите на морското дъно, или на места, които са недостъпни за техните традиционни сетивни органи“, казва молекулярният биолог Николас Белоно пред Science Alert.
Екипът открива в кожата на тези смукателни органи и други по-традиционни механосензорни клетки (с набити клонести краища). Те изпращат сигнали само в началото на контакта – преди сигналът да се изчерпи. Това позволява на октоподите да разберат дали докосват неодушевени обекти (при тях сигналът ще прекъсне при контакт с нещо, което остава неподвижно) или шаваща плячка, при която сигналът ще бъде изпратен отново в отклик на това, че първоначалният контакт е бил изгубен.
„Открихме, че октоподите изследват своята среда посредством стереотипни докосвания, които се променят значително от контакта с различни молекули, задействащи хемотактилните рецептори“, обясняват изследователите в своя научен труд.
Учените достигат до тези заключения, след като наблюдават животните, провеждат различни тестове и установяват кои протеини се изразяват от гените в конкретни смукателни клетки. Този метод се нарича транскриптомимика и позволява на изследователите да разберат какво прави конкретна клетка, като анализират протеините, които активно се използват в нея.
Екипът открива, че някои от хемотактилните клетки се активират най-силно при екстракти от риба и рак - т.е. при лов. Според изследователите обаче умението да „вкусват“ даден обект при допир е полезно и в случаите, когато животното трябва да разпознае потенциална опасност.
Изследването е публикувано в Cell.
