"Индивидуалността" на мравките обуславя тази на тяхната колония, според изследване, подкрепящо хипотезата, че малките ципокрили насекоми са неподатливи на какъвто и да е "социален конформизъм" в самата група, към която принадлежат, предаде АФП.
Далече от това да са хомогенна група от добри малки войници или работници, колониите на мравки показват разнообразни модели на поведение - точно като много групи от така наречените социални животни, пише БТА. Разбирането на взаимодействието между индивидуалното и колективното поведение обаче остава основно предизвикателство в поведенческата и еволюционната биология, според изследването, публикувано в "Байолъджи летърс" (Biology Letters).
Причината е, че няма ясен отговор на въпроса дали поведението на индивида се променя, когато се окаже в група, обяснява Патриция д'Еторе, професор по етология, специалист по така наречените социални насекоми и съавтор на изследването.
Екипът на Д'Еторе решава да потърси отговор с мравки от вида Aphaenogaster senilis.
Изследователите първоначално подлагат около 100 работнички на два теста, показващи наличието на личностни черти.
Тези класически тестове измерват склонността на всяко насекомо да излиза извън гнездото - в случая епруветка, и след това да дръзва да отиде малко по-близо или по-далече в заграждение.
Изследователите след това са съставили хомогенни групи от мравки в зависимост от тяхната повече или по-малко изследователска личност, с идеята да видят дали поведението им ще се промени в зависимост от групата, към която принадлежат.
След това учените са подложили групи на тестове, изправяйки ги пред важни задачи за оцеляване - умение за използване на инструмент, разпознаване и атакуване на враг, събиране на малки мъртви мухи за попълване на гнездото, пренасяне на ларви на мравки в ново гнездо, когато старото вече не е налично.
Без никаква изненада екипът е установил, че групите, съставени от мравки изследователки, са по-добри във всички задачи, отбелязва Патриция д'Еторе.
От друга страна, по отношение на групите, съставени от не толкова предприемчиви мравки, изследователите са имали очакване, че определени индивиди ще се "размърдат" и ще променят поведението си, но това не се е случило.
С други думи и в съответствие с хипотезата за "поведенческия тип", експериментът е показал, че "индивидуалността на мравката не се променя, когато тя се окаже в група", обяснява професор Д'Еторе.
В колонията обаче от тези не толкова предприемчиви мравки все пак трябва да има полза, допълва изследователката, която изучава социалните насекоми от 30 години.
Ако неавантюристичната мравка не е толкова полезна за критични задачи, от нея трябва да има полза за други задачи, които са също толкова важни за живота на колонията.
Ето защо, по думите на Д'Еторе, ще бъде интересно в бъдеще да бъдат хетерогенни групи, за да се провери тяхната ефективност в сравнение с хомогенните групи.
Причината е, че всяка мравка е отлична в поне една задача, а много малко от тях са добри в няколко.
В своето изследване екипът е идентифицирал само пет "елитни работнички" от общо 280, способни да участват в поне три от четирите тестови задачи.
