Вероятно като деца сте си мислели, че можете да ходите по облаците. Ако пробвате, ще полетите директно към повърхността на Земята и междувременно ще се понамокрите. Е, освен ако имате нещастието да паднете през купесто-дъждовен облак (Cumulonimbus).
Този тип формации са злодеите в света на облаците. Те са с вертикално развитие и се състоят от множество турбулентни пластове. Освен това са единствените, които могат да образуват мълнии, гръмотевици и градушка. Ако повечето облаци достигат около 2000 метра височина, купесто-дъждовните се извисяват на до 20 000 и образуват гигантска форма, наподобяваща наковалня.
Купесто-дъждовният облак се извисява над всички останали. Източник National Weather Service/NOAA
Подполковник Уилям Ранкин е един от двамата души, които някога са попадали в гръмотевичен облак и са останали живи, за да ни разкажат за случилото се. Неговата история е впечатляващ, но ужасяващ пример, който илюстрира какво ще се случи, ако се "заклещите" в облак.
На 26 юли 1959 г. подполковник Уилям Ранкин и неговият колега Хърбърт Нолан летят с изтребителите си F-8 Crusader към Южна Каролина. Те са наясно с факта, че насреща им има внушителни буреносни облаци. Ето защо решават да се издигнат над тях на около 14 300 метра и да получат малко повече възможности за маневриране.
Докато са над бурята обаче, двигателят на Ранкин внезапно се поврежда и престава да работи. Подполковникът не разполага с костюм под налягане и съответно идеята да катапултира при температури от -50°C и въздух с минимални количества кислород не го съблъзнява особено. В 18:00 ч обаче той осъзнава, че няма друг избор. Докато се намира на 14 300 метра височина, Ранкин все пак катапултира и се озовава насред ужасяващите условия навън.
Веднага от очите и ушите му започва да тече кръв, тъй като мигновената декомпресия от защитената капсула отстъпва място на външното налягане, Стомахът му се подува. По време на катапултирането той изгубва ръкавицата си и ръката му започва да измръзва при ниските температури, което само допълва списъка с животозастрашаващи проблеми.
Ранкин започва да навлиза в купесто-дъждовен облак единствено и само с кислород за спешни случаи и парашут, който не е предназначен за ползване насред гръмотевична буря. Той все още не е дръпнал въжето на парашута, тъй като е наясно, че това би било равнозначно на смъртна присъда. Вместо това Ранкин прибягва до помощта на барометър, който автоматично ще освободи парашута, когато достигне височина от около 3048 метра. Дори в този момент подполковникът не престава да се надява, че няма да се задуши или измръзне и че ще се измъкне от гръмотевичната буря навреме.
Ранкин остава в облака в продължение на цяла вечност насред мълнии и градушка, а нестихващите въздушни течения не престават да го подхвърлят нагоре и надолу.
Скоро парашутът му се разтваря и Ранкин предполага, че е на 3048 метра, но той, уви, все още е доста далече от тази цел. Вътрешното налягане успява да задейства барометъра преждевременно, въздушният поток улавя парашута му и сега Ранкин започва да се издига директно нагоре. Теченията отново започват да го подмятат, а подполковникът всячески се опитва да избягва ледените късове около него (и дори задържа дъха си в моментите, когато въздухът е толкова наситен с вода, че може буквално да го удави).
За щастие, бурята най-накрая го освобождава от своя плен и той се понася надолу. Приземява се директно в клоните на едно дърво и удря главата си в ствола му. Накрая поглежда часовника си – часът е 18:40 ч. Ранкин е бил в облака приблизително 40 минути. Той успява да потърси помощ в местната болница заради измръзването, декомпресионните травми и другите леки наранявания, но като цяло е сравнително невредим.
Ранкин умира почти 50 години по-късно през 2009 г. на 88-годишна възраст. Преди това написва книгата The Man Who Rode The Thunder, посветена на инцидента. И до ден-днешен той е един от общо двамата души, които оцеляват след подобен невероятен подвиг благодарение на комбинация от късмет и здрав разум, който го възпира да отвори парашута си насред гръмотевичната буря.
Източник: IFLScience
