Голямото червено петно, което се откроява изключително ясно на повърхността на Юпитер, представлява бушуваща антициклонна буря – най-голямата от този тип в Слънчевата система. Тя е толкова гигантска, че на теория цялата ни планета би могла да се побере в нея. Сега нов анализ показва, че ветровете по покрайнините на петното се ускоряват мистериозно.

С помощта на данни, събрани от телескопа „Хъбъл“, учените проучват моделите на бурята от 2009 до 2020 г. и установяват, че в рамките на това време скоростта на ветровете по външния ѝ край се е увеличила с 8 процента. В случая това е увеличение с малко под 2,5 км/ч за всяка година, в която са извършвани измерванията. Да, не е много, но е значително, а измерванията са възможни единствено благодарение на фотографиите с висока разделителна способност на „Хъбъл“.

Скоростта на ветровете във външния и вътрешния пръстен. Източник: Wong et al, Geophysical Research Letters, 2021

„Когато първоначално видях резултатите, попитах „В това има ли логика?“. Никой не бе виждал това досега – казва планетарният учен Майкъл Уонг от Калифорнийския университет в Бъркли. – Това обаче е нещо, на което само „Хъбъл“ е способен. Дългогодишната работа и постоянните наблюдения на „Хъбъл“ правят това разкритие възможно.“.

За да достигнат до тези свои заключения, изследователите изготвят нов тип подход към анализ на данните. Те използват моделиращ софтуер, за да определят до десетки хиляди различни вектори на вятъра (индивидуални посоки и скорости) за всяка фотография на Юпитер, направена от „Хъбъл“.

След като установяват, че оцветените облаци по покрайнините на бурята достигат скорост от до 640 км/ч (движейки се в обратно на часовниковата стрелка), остава въпросът какво причинява това ускорение.

Някои възможности вече са отхвърлени – нито промените в среза на вятъра (или ъгъла) в околната атмосфера, нито промени в температурите на различните височини се смятат за отговорни. Засега обаче учените не могат да определят точната причина за ускорението.

„Трудно е да определим това, тъй като „Хъбъл“ не може да види дъното на бурята особено добре – казва Уонг. – Всичко под горните облаци е невидимо в данните, но това е интересен елемент от пъзела, който може да ни помогне да разберем какво подхранва Голямото червено петно и как то поддържа своята енергия.“

По-стари проучвания показаха, че с течение на времето размерът на Голямото червено петно намалява – това е още една мистерия, която тепърва предстои да разплетем. За тази цел обаче са необходими по-директни и по-детайлни измервания на тази гигантска буря.

Астрономите наблюдават тази изключително разпознаваема характеристика на Юпитер още от 17. век. От 1878 г. насам наблюденията вече са непрекъснати. За този период от време става ясно, че бурята придобива по-кръгова форма и се смалява. И макар и  космическият телескоп „Хъбъл“ да може да може да забелязва единствено обекти, по-големи от 170 км, когато става дума за изследването на Юпитер, подобна резолюция е фантастично висока.

Проучването е публикувано в Geophysical Research Letters.

Източник: Science Alert