Какви са проблемите на дърветата в градска среда?
Големите градове в България имат добро наследство от трайна дървесна растителност, но днес за нея не се полагат достатъчно грижи и липсва разбиране за ползата ѝ. Добро озеленяване е сред най-ефикасните методи за намаляване на прегряването в градовете. Много често обаче градските дървета се намират под значителен стрес в резултат от небрежното отношение и неправилните действия, подсилени и от засилващите се климатични промени и всички тези фактори влошават състоянието и съкращават живота им. Имаме нужда не само от професионална грижа за градските дървета, но и от работеща нормативна уредба, която да позволява пряко третиране на трайната дървесна растителност като основен градивен елемент на зелената система на всеки град.
В резултат от проявленията на климатичните промени градовете ни са поставени пред множество предизвикателства. Покачващите се глобални и локални температури имат редица проявления, в това число допринасят и за зачестяващи горещи вълни и формирането на градски топлинни острови. Само през лятото на 2022 г. в Европа, горещите вълни са предизвикали смъртта на над 20 000 човека, като повечето от тези случаи са в градовете. При допълнително затопляне, смъртността по тази причина може да се увеличи с 90 000 човека/годишно, по прогнози на Европейския изследователски център (JRC).
Какви са ползите от дърветата в градска среда?
Създаването и поддържането на добро озеленяване с високи дървета е сред най-ефикасните и бюджетни методи за намаляване на негативните ефекти на прегряването в градовете. Дърветата в градска среда предоставят множество ползи (Фиг. 1), като основната е директно охлаждане чрез засенчване, но не по-малко важни са и пречистване на въздуха, усвояване и дългосрочно съхраняване на въглерод, намаляване на праховото замърсяване и разходите за охлаждане на сгради. От друга страна, те имат и естетически ефекти и допринасят за цялостно подобряване на средата и качеството на живот.
Какви са проблемите на дърветата в градската среда?
Проблемите на дърветата в градска среда могат да се разделят условно на две основни групи (Фиг. 2), които ще бъдат разгледани детайлно по-надолу.
Дърветата в градска среда са подложени на значителен стрес в следствие на климатичните промени
Прогнозите за влошаване на климатичната обстановка ще повлияят неблагоприятно на дърветата в градска среда. Тези проявления могат да бъдат разделени в няколко основни аспекта:
- Покачване на температурите,
- По-чести и по-продължителни горещи вълни,
- Засушавания през летния и есенния сезон,
- Интензивни бури (силни ветрове и поройни извалявания, често с градушки).
В резултат се очаква дърветата в градска среда да станат по-уязвими на патогенни атаки, увеличение на смъртността им и съкращаване на жизнения период на по-чувствителните видове. Всичко това ще доведе до значителни разходи за подмяна на дървета, частична подмяна на състава, повече разходи за поддържащи мероприятия.
Важен фактор е и неблагоприятната обстановка, в която се развиват
Част от предизвикателствата, на които са подложени дърветата в градска среда, са свързани с неблагоприятната обстановка, в която се развиват и по-конкретно с:
- Силно намалено пространство за развитие на корените;
- Честа липса на истинска почва – кореновите системи се развиват в смес от отпадъчни материали от строителство с минимално количество “истинска жива почва“;
- Пространството над корените е “запечатано” или много малко – затруднява се достъпа на вода, аерирането на почвата, често има утъпкване и замърсяване;
- Засилен стрес от суша – комбинация от по-малко вода и повече загряване на въздуха поради излъчването на топлина от пътните настилки и фасадите на сградите;
- Третиране със смеси с високо съдържание на соли през зимния сезон;
- Понякога има и неправилен избор на дървесни видове.
Друг съществен проблем е и непрофесионалният подход към дърветата
Проявления на този проблем са непрофесионалните опити за „съкращаване на короната“, които често са крайно закъснели, в неподходящ период и/или са извършвани от хора без необходима подготовка (арбористи). Друг проблем са и много честите наранявания на стъблата при ремонтно-строителни дейности. И цялостно се наблюдава липса на разбиране за значението на дърветата и правилните грижи за тях от граждани и представители на институции.
До какво водят всички тези проблеми?
Дърветата лесно се увреждат от дървесиноразрушаващи гъби, навлизащи лесно през наранените части на стъблата и короните, което намалява тяхната устойчивост и съкращава значително живота им. При някои дървета нараняванията и неправилните дейности водят до бързо загиване.
Какво е състоянието на дърветата в София?
София е сред градовете с множество паркови пространства, като притежава и изключително наситено улично и междублоково озеленяване в централните квартали и в част от периферните. За съжаление състоянието на голяма част от дърветата е влошено в резултат на наранявания и неправилни резитби. В райони с интензивно ново строителство през последните десетилетия се допусна почти пълна липса на дървета по улиците, а за съжаление на много места ще е крайно трудно да се посадят и в бъдеще.
Налице са и множество добре развити планове и програми, като “План за действие за зелен град” и “План за действие за устойчива енергия и климат на столична община 2021-2030”, но е видно небрежно отношение към реалното състояние, особено на дърветата в уличното озеленяване.
Основните проблеми на дърветата в София са, че:
- почти всеки ремонт води до сериозно нараняване на повечето дървета,
- липсват елементарни мерки за опазването им, до голяма степен поради липса на реално осъзнаване на значението на всяко дърво и необходимостта то да се пази,
- продължава практиката с дърветата да се работи крайно непрофесионално. Това не се възлага на квалифицирани арбористи, не се търсят съветите на специалисти. Резултатът е драстично влошаване на състоянието и естетическата стойност на дърветата.
Решения и добри практики
Съществуват множество прости и бюджетни решения биха могли да допринесат за подобряването на състоянието на дърветата.
Имаме нужда от работеща нормативна уредба, която да позволява пряко третиране на трайната дървесна растителност като основен градивен елемент на зелената система на градовете. Като добър пример може да се посочат стратегиите на Барселона и Дъблин, в които се разглеждат на достъпен и същевременно достатъчно ясен и конкретен език различни аспекти за градските дървета, добри практики, професионални съвети.
Създаване на работещи наръчници – от експерти за служители, наети изпълнители на дейности, граждани и др.
Ограждане на дървета по време на ремонти – необходими са сериозни „превантивни“ санкции при небрежно или умишлено нараняване, тъй като то влошава значително състоянието на дадено дърво и съкращава неговата устойчивост и живот. Пример за превантивна мярка при ремонтни и строителни дейности би било просто да се сложат няколко дъски около ствола на дървото и след това да се използва някакъв изолационен материал (дори маркуч), за да бъде предпазено дървото от случайно нараняване. Такива практики съществуват в момента на много места и гарантират, че при някоя операция дървото няма да бъде наранено сериозно.
Поливане – могат да се използват торби за забавено поливане на новопосадени дървета в градска среда. Цената им на дребно е около 40 лв, но дървото получава шанс да оцелее в горещите летни дни. Трябва да се подчертае, че новозасадените дървета имат много малка и неразвита коренова система и тя не може адекватно да понесе нуждите на дървото в сухи периоди.
Мерки против утъпкване на почвата – всички сме виждали различни декоративни решетки, които предпазват почвата от утъпкване и могат да бъдат подменяни при порастване на дървото. Съществуват много варианти, като това значително помага за по-добро състояние на почвата, по-лесно поемане на повече вода и по-добро аериране на почвата.
Експертни каталози – те разглеждат подходящите дървесни видове, предвид различни условия и ограничения на средата, включително и съобразени с прогнозите за климатичните промени. Подобни каталози трябва да се изготвят от експерти в областта и да са съобразени с конкретния регион.
Работа на специалисти и нужда от работещ кадастър – необходимо е да се развие качествен кадастър, изготвян от експерти, като в него работят ескперти, които да правят анализ, да планират необходимите действия и т.н.
Публичен регистър на трайната дървесна растителност, съдържащ подробна информация.
Работа със специалисти – взимането на качествени решения винаги трябва да става от обучени за целта експерти. Това важи особено много и за изпълнение на конкретните дейности. Работата с дърветата може да е крайно опасна и ако се извършва непрофесионално да коства включително живота на хора. Некачественото изпълнение на дейности по поддръжка на дърветата освен влошаване на здравословното състояние и естетическата стойност на дърветата може да доведе и до механично отслабване, което от своя страна да е причината за пречупване на клони по време на буря и нараняване на случайни минувачи. По тази причина на всички дейности по оформяне и поддръжка трябва да се гледа много внимателно и те да се извършват от обучени арбористи.
И на на последно място публичните и медийни кампании ни помагат да си дадем сметка какво е значението на градската растителност, защо трябва да я пазим и как тя успява да промени публичната среда за по-добро.
В заключение, дърветата в градовете ни носят значителни ползи за публичната среда и за хората, но те не се осъзнават от повечето жители и служители на администрацията. В същото време имаме нужда от по-добра нормативна уредба и създаване на работещ публичен регистър на трайната дървесна растителност. Време е да изискаме по-професионално отношение към дърветата в градовете, в които живеем.
Автор: доц. д-р Момчил Панайотов / Климатека
Доц. д-р Момчил Панайотов е част от авторския екип на “Климатека”, преподавател по специалност „Дендрология“ в Лесотехническия университет. Занимава се активно с проучвания на планински гори, тяхната история и развитие, както и на влиянието на различни фактори върху процесите в горите – климатичното вариране и екстремните климатични прояви. Любимите му обекти за работа са старите гори на Рила, Пирин, Родопите, Стара планина и Витоша. Той е председател на Българска асоциация по ски свободен и екстремен стил (БАССЕС) и е дълбоко ангажиран с темата за обучения по лавинна безопасност и предотвратяване на лавинни инциденти. Част е от Софийския отряд на Планинска спасителна служба към БЧК.
В публикацията са използвани материали от:
- Dublin City Tree Strategy, 2016-2020
- New York City’s Urban Forest
- Barcelona Management of Trees
- ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ ЗА УСТОЙЧИВА ЕНЕРГИЯ И КЛИМАТ НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА 2021-2030 г.
- Софияплан, „Програма за София“
- Проект „Зелена София“
- Защо горещите вълни се наричат „тих убиец“?, Климатека
- Топлинен остров в България и какво е влиянието му върху градската среда и хората?, Климатека
- Reducing Urban Heat Islands: Compendium of Strategies
- Iugman et al. 2023, the Lancet, Cooling cities through urban green infrastructure: a health impact assessment of European cities
- Urban heat islands: cooling things down with trees, green roads and fewer cars, The Guardian
- JRC, PESTA IV Report