Колониалната история на Европа е оставила своя отпечатък върху природата по света, предаде АФП, като цитира данни от ново проучване.

Изследването разкрива по-голямо сходство при чужди растителни видове в бивши колонизирани райони, отколкото в такива, които не са били.

Следи от тази "биологична инвазия" могат да бъдат открити и днес в части на бивши колонии на Португалия, Испания, Нидерландия и Великобритания, сочат данни от проучването, публикувано в изданието "Нейчър еколъджи енд евълушън".

"Всички тези части имат по-хомогенна флора от други места, които не са били част от колониална империя, но пък се намират в един и същ регион", ​​обяснява пред АФП Гийом Латомб, биолог в университета на Единбург, водещ автор на изследването.

Изследователи, ръководени от Бернд Ленцнер от катедрата по ботаника и изследване на биоразнообразието във Виенския университет, са съставили база данни от почти 1200 региона по света, включително близо 800, разположени на територии на бивши империи.

След това я обединяват с базата данни GloNAF, в която към днешна дата са включени повече от 13 000 чужди растения, но натурализирани в различни региони на света. Те изчисляват индекс на разнообразие Zeta, който измерва по-голямото или по-малкото сходство във флората на няколко региона.

Заключението на учените е, че най-важните фактори една империя да остави отпечатък върху няколко територии са продължителността на колонизация и нейното икономическо или стратегическо значение.

Това в голяма степен важи за Испанската и Британската империи, но по различни причини, пише БТА. Испанската империя, от 15-и до 20-и век, "просъществува много дълго време и в относително компактна област" в Латинска Америка, отбелязва Латомб. Това е благоприятствало „голям обмен между тези региони и е направила възможно разпространението на сходни видове там“.

Британската империя, формирана по-късно, през 17-и век, се простира по целия свят, но "във време на технологично развитие и увеличена търговия". Параходите значително допринасят за обмена на растителни видове между колониите, както и изобретената от британския изследовател Натаниел Уорд специална голяма стъкленица, наричана и терариум, за транспортиране. 

Според проучването глобализацията ще увеличи обмена на чужди растителни видове и неговите хомогенизиращи ефекти "ще бъдат забележими в далечното бъдеще", отбелязва АФП.