Кървав водопад багри в червено Антарктида
Когато ледникът Тейлър започнал да напредва и да захлупва езерото, морската вода постепенно била блокирана отдолу. Екипът смята, че водата на Кървавия водопад е остатък от тази солена вода, “хваната” още по времето на миоцена. Под силата на натиска водата била вкарана в корпуса на ледника и постепенно се придвижвала нагоре, докато започнала да излиза от пукнатините под формата на водопад.
Повечето от ледниците в Антарктида са замръзнали до самата скала под тях. Очевидно обаче това не е случаят с грамадата Тейлър. Пробите показали, че температурата на водата отдолу е минус 5 градуса. Тя обаче е толкова солена, че не замръзва. Концентрацията на сол освен това спомага за по-доброто придвижване на ледника. На това вероятно се дължи и фактът, че
Тейлър се движи по много по-различен начин от останалите ледници.
Древното езеро под ледника обаче крие и още една тайна. Според изследователката от университета Харвард Джил Микуки потопеното езеро е дом на цяла екосистема от бактерии, които са принудени да съществуват от хилядолетия в едни от най-неблагоприятните условия за живот. Езерото е разположено на около 400 м под леда и дотам не достига нито светлина, нито вода от повърхността. Когато ледникът се движи отгоре, може да се появяват някакви слаби газове, но те са незначителни. Във водата едва ли има някакъв разтворен кислород.
И така, как са успели тези микроби да оцелеят между 2 и 4 милиона години без светлина, фотосинтеза или външни хранителни вещества? Наскоро Джил Микуки представи теорията си в сп. “Сайънс”. Екипът на изследователката установил, че
водата под ледника е много богата на сулфатни йони,
които редица бактерии могат да използват като енергиен източник. Интересното е, че нивото на тези сулфатни йони не е намаляло изобщо през последните няколко милиона години. Микуки предполага, че бактериите имат някакъв начин да “рециклират” своя енергиен източник. Те правят това с помощта на уникална система, с която редуцират сулфатите в сулфиди. След това сулфидите реагират с железния хидроокис и се окисляват обратно до сулфати, като така се поддържа постоянно нивото на енергийния източник. Бактериите успяват да извършат реакциите с помощта на специален ензим, наречен PAPS, или фосфоаденозин-5-фосфосулфат.
Съществуването на Кървавия водопад показва, че животът може да съществува и при най-екстремални условия на Земята. Учените се питат дали това пък не е доказателство, че е възможно да има живи организми на други планети с подобни условия и с места със замръзнала вода на Марс или Луната на Юпитер – Европа, например???. Но там, както е известно, подобни явления може да са резултат на съвсем различна поредица от събития.
Автор: Калина Маркова