Май 2021 г. – малко по-топъл от нормалното

В глобален мащаб температурите през месец май 2021 г. отново бяха над нормата, но се запазва тенденцията на по-малки по стойност положителни аномалии, започнала от края на миналата година. В голяма част от Европа месецът е бил по-студен от нормата, но на Балканите, а и в нашата страна, средните температури са били наднормени. В Антарктида морският лед продължава да е със стабилни околонормални нива, а в Арктика площта, покрита с лед, е с 5% по-малка от обичайното.

Според обобщената информация от Европейската служба за изменение на климата Коперник (C3S) средната температура на въздуха през май 2021 г. в глобален план е била с 0,42 °C по-висока спрямо стандартния климатологичен период (1981 – 2010 г.). Температурите са били и с 0,26 °C по-високи по новия климатологичен период 1991 – 2020 г. Месец май 2021 г. е на пето място в класацията за най-топъл май от 1979 г. насам, като лидерството принадлежи на 2020 г., следвана от 2016, 2017 и 2019 г. Май 2021 г. е с приблизително същата положителна аномалия, както и май 2018 г., и продължава поредица от вече 17 години на наднормени месеци май (Фиг.1).

Фигура 1. Отклонение на средната температура на въздуха за май 2021 г. спрямо нормата за 1981 – 2010 г. за цялото земно кълбо от 1979 г. насам. Източник: C3S/ECMWF

Най-студен в тази редица от данни е май 1979 г., следван от май 1985 г. Интересно е да се отбележи, че всички поднормени месеци са се случили само през миналия век, с изключение на 2000 и 2004 г., докато наднормените месец май има само пет случая преди 2000 г., а тези факти потвърждават повишението на температурите през последните две десетилетия.

По света

Най-голяма отрицателна аномалия на средните температури през май 2021 г. се наблюдава в Източната част на Антарктида, южните и централни щати на САЩ и централните части на Канада, южната част на Африка, източните райони на Русия и Монголия, по-голямата част от Индия и Източна Австралия. Обратно – най-наднормено, с положителна аномалия до 7-8 °C, са били температурите в Западна Гренландия, Северна Африка, Близкия изток и Северен Сибир (Фиг. 2).

Фигура 2. Отклонение на средната температура на въздуха за май 2021 г. спрямо нормата за 1981 – 2010 г. за цялото земно кълбо. Източник: C3S/ECMWF

Температурите над моретата и океаните също са били преобладаващо над нормата, като най-голямо положително отклонение е отбелязано над морето на Уедъл в Антарктида. Тази положителна аномалия е резултат от по-малкото количество лед в региона (виж по-долу). Поднормени са били температурите над Северния Атлантик и в източната част на Тихи океан. Ла Ниня продължава да отслабва и вече е по-скоро в неутрална фаза (линкът е към динамична графика, променяща се ежедневно), но все още поддържа по-ниски средни температури в по-голямата част от тропическия Източен Тихи океан. Според прогнозата на световните метеорологични центрове през следващите месеци ще продължи неутралната фаза на Ел Ниньо.

В Европа

В Европа средната температура на въздуха за месец май 2021 г. е била близка до нормата за периода 1981 – 2010 г., но все пак с 0,17 °C под нея или с 0,46 °C под нормата за новия климатологичен период 1991 – 2020 г. Тези стойности са малко по-високи от миналогодишните, но пък са по-ниски от средните температури за всеки останал месец май от 2000 г. насам, с изключение на 2004 г. Най-студеният май от 1979 г. до днес в Европа е с почти 3 °C отклонение от нормата.

В регионален план, в Европа май 2021 г. е бил най-студен в централните райони. Като постепенно към периферията на континента температурите са се повишавали и месецът е бил най-топъл спрямо нормите в Европейска Русия, където има голям брой дни с максимални температури над 30 °C, включително и зад Полярния кръг – в районите на Архангелск и Мурманск. С положителна аномалия са били и големи територии на Балканите, Турция, Испания и Западна Норвегия (Фиг. 3). Обратно – в Германия, май 2021 г. е бил най-студен от 2010 г. насам, а във Великобритания средните максимални температури са били близки до най-ниските максимални температури през последните няколко десетилетия за петия месец от годината.

Фигура 3. Отклонение на средната температура на въздуха за май 2021 г. спрямо нормата за 1981 – 2010 г. в Европа. Източник: C3S/ECMWF

В България

В нашата страна средномесечните температури за май 2021 г. са били над нормата за периода 1981 – 2010 г., като по предварителни данни положителната аномалия достига до около 2 °C в източните райони. Според данни от някои станции на НИМХ, както и от стандартно разположени автоматични станции, под норма са били средномесечните температури в крайните северозападни части на страната, където отрицателната аномалия достига до 1 °C. В останалата част на страната се наблюдават положителни аномалии с увеличаващи се стойности на изток. Наднормени са били температурите и в планините. Въпреки положителните аномалии през изминалия месец май, има и студени периоди. В края на първото десетдневие на места – в котловинните полета, Добруджа и Лудогорието, минималните температури са се понижили до около нулеви стойности и на места там са се образували опасни късно-пролетни слани.

Пролетта в Европа и България

Пролетният сезон включва месеците март, април и май. Средната температура за трите пролетни месеца на Европейския континент е била по-ниска от обичайната с близо 0,1 °C. Тази стойност отрежда пролетта на 2021 г. в Европа като четвъртата най-студена пролет от 1998 г. насам (Фиг 4).

Фигура 4. Отклонение на средната температура на въздуха за пролет 2021 г. спрямо нормата за 1981 – 2010 г. за Европа от 1979 г. насам. Източник: C3S/ECMWF

За по-голямата част на страната пролетта на 2021 г. също е била с поднормени температури, като с положителна аномалия на пролетните температури се откроява Източна България. Толкова ниски пролетни температури нашата страна не е имала от 1998 г. , като най-голям принос има месец април, който за голяма част от страната, беше студен.

Ледена покривка

Фигура 5. Отклонение в % на покритата с морски арктичен лед площ през май 2021 г. спрямо нормата за 1981 – 2010 г. Средната площ с морски лед за периода 1981 – 2020 г. е 13,3 млн км² . Източник: C3S/ECMWF

В Арктика площта с морски лед за май 2021 г. е била с 5% по-малко от средната за 1981 – 2010 г. (Фиг. 5.) или с около 0,7 млн. км² под нея. Тези стойности определят тазгодишния май като месец с най-голяма площ с арктически лед за последните 7 години. Водач в листата по най-малко лед през май е 2016 г., а годината с най-голяма площ арктически лед е 1985 г.

През май в Северния ледовит океан се е наблюдавало интензивно топене на ледената покривка, продиктувано от повишаващите се температури и увеличаващата се продължителност на деня. Тази година не са били наблюдавани големи аномалии, а с по-малко лед от средното се открояват Лабрадорско и голяма част от Баренцово море.

В Антарктика през май 2021 г. обхватът на морския лед се е доближил до средните стойности за 1981 – 2010 г., и е само с около 1% по-малко от тях. Тазгодишната стойност на антарктичен лед прекъсва 5 поредни години със сравнително големи отрицателни аномалии (Фиг. 5). Интересно е да се отбележи, че годината с най-голяма площ на антарктическа площ е 2015 г., което в съвремието е необичайно събитие.

Фигура 6. Отклонение в % на покритата с морски антарктичен лед площ през май 2021 г. спрямо нормата за 1981 – 2010 г. Средната площ с морски лед за периода 1981 – 2020 г. е 10,5 млн км²

През този месец се наблюдават големи регионални различия, като с концентрации на леда – значително под нормата, се отличават северните части на морета Уедъл и Рос. Има и места с много наднормени концентрации на лед – като акваторията от море Белингсхаузен до море Рос, както и в сектори на Индийския и Тихия океан.

Автор: Симеон Матев / Климатека

Симеон Матев е доктор по климатология, защитил е докторат на тема „Съвременни изменения на климата в България“. В момента е асистент по климатология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в катедра „Климатология, Хидрология и Геоморфология“, като основните му научни интереси са в областта на изменението на климата, дългосрочните прогнози и климатичните фактори за геоморфоложки процеси. Има богат медиен опит, бил е в екипа на „Времето“ в почти всички наши телевизии, както зад кадър, така и в ефир.