Май 2023 г. е вторият най-топъл в света, у нас обаче толкова студен месец май не е имало от 2004 г.

В глобален план месецът е на второ място в класацията за най-топъл май, отстъпвайки само пред май 2020 г. с 0,1 °C. В Канада и северните райони на САЩ топлото време повиши средните температури до над 10 °C над средните за деня. Горещи вълни заляха Югоизточна Азия, а Шанхай вече има нов месечен рекорд от 36,7 °C, поставен на 29 май. Лаос, Виетнам и Тайланд също подобриха месечните си рекорди. В Европа обаче месецът беше със средна температура, сходна с месечната норма за периода 1991 – 2020 г., което е с цели 2,8 °C по-ниска от най-топлия май до момента 2018 г. В Средиземноморския басейн бяха отчетени по-голям брой циклони от нормалното, а интензивните дъждове доведоха до наводнения с човешки жертви в Италия, Словения, Хърватия и Черна гора. У нас средните температури бяха под нормата, а според стойността на тазгодишната аномалия май 2023 г. е бил най-студеният май в страната ни от 18 години насам.

Средната температура на въздуха през май 2023 г. в глобален план е била с 0,40 °C по-висока спрямо новия климатологичен период (1991 – 2020 г.) и месецът е бил с 0,56 °C по-топъл от предишния климатологичен период (1981 – 2010 г.), според обобщената информация от Европейската служба за изменение на климата Коперник (C3S). Според тези аномалии май 2023 г. се нарежда на второ място в класацията за най-топъл май, отстъпвайки на първенеца май 2020 г. само с 0,1 °C и е с много близка аномалия до следващия най-топъл май от 2016 г. (Фиг.1). Най-студено за последните 44 години, според данните на Коперник, е било през 1979 и 1985 г. При анализ на данните от архива на NOAA, в който има данни от 1880 г., най-студеният май до момента е отчетен през 1917 г., като за последните 10 г. глобалната температура за месец май се е повишила с 0,16 °C.

Фигура 1. Отклонение на средната температура на въздуха за май спрямо нормата за 1991 – 2020 г. за цялото земно кълбо от 1979 г. насам. Източник: C3S/ECMWF.

В регионален план най-големи положителни аномалии на сушата са били отчетени в Канада и северните части на САЩ, където в част от дните отклонението от нормата е достигнало и надхвърлило 10 °C. В много части на щатите Орегон и Вашингтон, както и в провинциите Албърта и Британска Колумбия на Канада бяха подобрени редица дневни, а в някои градове и месечни рекорди на максимална температура. Например в станция Арвиат в провинция Нунавут, на брега на залива Хъдсън (Фиг. 2), термометрите са регистрирали максимална температура 21,2 °C, което е нов майски максимум за станцията. Старият рекорд датира от 2001 г. и е с близо 7 °C по-нисък – само 14,5 °C.

**Фигура 2. Максимални температури на 15.05.2023 в някои райони на САЩ и Канада. Източник: https://www.wetteronline.de/**

В резултат на високите за сезона температури и валежи, които са под нормата, в тези части на света са регистрирани голям брой горски пожари, които не са характерни за тази част от годината. Според противопожарните служби на Албърта, Канада, само на 15 май са възникнали 89 пожара, 23 от които са класифицирани като стихии, които излизат „извън контрол“. С оглед на големия риск от горски пожари са били евакуирани около 20 000 души.

В Африка в страните около екваториалната окръжност също са отбелязани големи положителни аномалии на месечните температури, като това важи особено силно за Южен Судан, Централната Африканска Република, Зимбабве, Замбия и др.

Същевременно горещите вълни са продължили да заливат Югоизточна Азия. Шанхай вече има нов месечен рекорд от 36,7 °C, поставен на 29 май. Продължителните горещини в Южна Азия са традиционни за април и май, като и тази година в тези части са били отчетени температури до 45°C, а в Пакистан и до 50 °C. В някои страни такива температури обаче не са обичайни за месеца. В Лаос бяха отбелязани 43,5 °C, във Виетнам – 44,2 °C и Тайланд – 45,4 °C, като тези страни имат нови национални рекорди за максимална температура. Причината за рекордните стойности са продължителната гореща вълна, в съчетание с изминалата суха зима. Малкото валежи са причина за изсушаване на почвите, което от своя страна благоприятства реализирането на по-високи температури. В противовес на тази информация, в Индия месечните температури са били по-ниски от нормалните. С поднормени температури се отличават и други региони на Централна Азия, включително и Монголия, където студената пролет доведе до хуманитарна катастрофа през месец април.

В Австралия температурите също са били под нормата (Фиг. 3), като средната температура за страната е била най-ниската от 2011 г. насам. Особено ниски са били минималните температури, като средната минимална температура е най-ниската от 1944 г. С голяма отрицателна аномалия са средните температури и в централните и западните части на Антарктида.

Фигура 3. Отклонение на средната температура на въздуха за май 2023 г. спрямо нормата за 1991 – 2020 г. за цялото земно кълбо. Източник: C3S/ECMWF.

Температурата на повърхността над моретата и океаните традиционно е над нормата, така е било и през май 2023 г. Продължава нарастването на положителната аномалия в екваториалната източна част на Тихия океан, където продължава да се развива Ел Ниньо. Поднормени температури са отчетени над Северния ледовит океан, както и на малки площи около Южна Африка, Австралия и по Тихоокеанското крайбрежие на САЩ и Мексико.

В Европа

В Европа месец май завърши със средна температура, сходна с месечната норма за периода 1991 – 2020 г., което е с цели 2,8 °C по-ниска от най-топлия май до момента 2018 г. Най-студеният май от 1910 г. насам е бил през 1941 г., а със сравнително голяма отрицателна аномалия е бил и май 1991 г. През последното десетилетие средната майска температура в Европа се е повишила с 0,28 °C.

В регионален план за Европа месецът е бил малко по-топъл от нормалното в западната част на континента и малко по-хладен от нормалното в централните и източните части (Фиг. 4). С голяма положителна месечна аномалия се характеризират само най-североизточните части на континента.

Фигура 4. Отклонение на средната температура на въздуха за май 2023 г. спрямо нормата за 1991 – 2020 г. в Европа. Източник: C3S/ECMWF.

През май в Средиземноморския басейн се били наблюдавани по-голям брой средиземноморски циклони от нормалното. В резултат на това над големи части на Италия са отчетени значителни месечни суми валежи, като на места в централната и северна част на страната са измерени количества, доближаващи 500 – 600 мм или близо една годишна норма. По-притеснителното в случая е, че тези валежи са паднали в рамките на кратък период от време на сравнително голяма територия и затова доведоха до наводнения с човешки жертви в Италия, Словения, Хърватия и Черна гора.

Необичайно големи валежи за тази част от годината са паднали и в Югоизточна Испания (Фиг.5). Интересно е да се отбележи, че тези големи валежи са паднали на местата, които бяха засегнати от необичайно силните и подранили горещини, достигнали през април почти до 40 °C и донякъде облекчиха тежката суша в региона и спомогнаха за нормализиране на пожароопасността. Проблемът на валежите от този тип е, че те падат за много кратко време и съответно са с много голяма интензивност. Те са причина за други екстремни събития, като поройни извалявания, локални наводнения, свлачища и срутища. Зачестяването на екстремните събития в кратки срокове, като тези в Испания и донякъде в Италия, от една страна – силно засушаване, а от друга – големи количества валеж, са сред неблагоприятните последици, свързани с промените на климата, които се наблюдават през последните години.

**Фигура 5. 24 часови суми на валежа за периода 22 – 23.05.2023 в Испания.** **Източник**.

В България

През май 2023 г. средните температури в почти цялата страна са били под нормата. Според данни от някои станции на НИМХ, както и от стандартно разположените автоматични станции, отрицателната месечна аномалия спрямо периода 1991 – 2020 г се е колебаела от -0,2 °C докъм -2.8 °C, като по-малко е било отклонението от нормата за места, разположени в Източна България и крайните западни райони. Най-голямо отклонение от нормата е било отчетено в Югозападна България и в планинските райони.

Според стойността на тазгодишната аномалия май 2023 г. е бил най-студеният май от 18 години насам, и месецът се оказва вторият най-студен за новия век, след този през 2004 г. (Фиг. 6).

Фигура 6. Отклонение на средната температура на въздуха в България през май, спрямо нормата за периода 1991 – 2020 г. Източник: www.stringmeteo.com.

За последните 44 години най-студен месец май сме имали през 1991 г., а след справка в архива на НИМХ през ХХ в. най-студеният май е бил отчетен през 1919 г., когато аномалията е близо 6 °C, т.е. по средни температури е бил близо до март. Вторият най-студен май за последните 130 години е бил през 1991 г. Особено впечатляващо е застудяването, което се реализира в периода между 24 и 27 май. Тогава са паднали значителни валежи, на места достигащи и надхвърлящи 100 мм. Температурите са се понижили чувствително и в планините дъждът е преминал в сняг. По най-високите върхове на Рила, Пирин, Витоша и Стара планина се е образувала нова снежна покривка с дебелина 50 – 100 см, а в някои части дори и повече. Сутринта на 26 май температурите в страната са били между 2 °C и 8 °C, по Черноморието – 8 °C – 11 °C, а в планините отрицателните температури са стигнали до -11 °C на връх Мусала (Фиг. 7).

Освен в планините, сняг е валял и в някои по-ниски места, като в Самоков и Габрово се е образувала снежна покривка с дебелина до 15 – 20 см. Сняг е правалял и в централните части на София, но без да образува снежна покривка.

**Фигура 7. Минимални температури на 26.05.1991.** **Източник**.

Противно на очакванията, най-топлите месеци май не са се случвали през новия век, а през 40-те и 60-те години на ХХ в., когато са били отчетени положителни аномалии между 3 °C и 4 °C. Само за справка – най-топлият май за последните 44 години се е случил през 2003 г. (Фиг. 6), когато има дълъг горещ период през първата половина на месеца с типично юлски температури, достигащи 36 °C във Велико Търново и 37,2 °C в Русе.

За последните 30 години средната температура в нашата страна се е повишила с приблизително 0,5 °C.

Само за сравнение ще кажем, че за същия период глобалната средна температура през май се е повишила с 0,38 °C, а тази на европейския континент с 0,41 °C. Различия в затоплянето има и в нашата страна – най-голямо е повишението в планинските райони, в Софийско и по Черноморието, а най-малка промяна е настъпила в Северна България и крайните южни райони.

През май 2023 г. времето над Южна Европа е било по-динамично от обичайното с множество на брой обстановки, свързани със Средиземноморски циклони. Мрачните дни са били повече от нормалното, а слънчевите часове – значително под обичайните. Валежите са били често явление, но месечните суми на валежа за голяма част от страната са останали близки до нормата, а в Югоизточна България и значително под нея.

Ледена покривка

В Арктика площта с морски лед за май 2023 г. е била с площ 13 млн. км², което е сходно (само с 0,2 % по-малко от средното) с нормалната площ за периода 1991 – 2020 г. По този показател тазгодишният май се нарежда на далечното 14 място по най-малка площ на леда от 1979 г. насам, откогато се правят записи по този метод. Водач в тази класация е 2016 г.

В концентрациите на лед, както и през изминалите март и април, така и през май, около Гренландия са наблюдавани наднормени условия с много лед (Фиг. 8). Концентрации над средното са били отчетени и в Море Бофорт, Чукотско и Карско море. Концентрациите под средните са доминирали в Баренцово море, а в залива Хъдсън, Лабрадорско море и морето на Лаптеви са били отчетени смесени аномалии на концентрация.

Фигура 8. Отклонение в % на концентрацията с морски арктичен лед площ през май 2023 г. спрямо нормата за 1991 – 2020 г. Източник: C3S/ECMWF.

В Антарктика зимният сезон е в разгара си и площта на морския лед продължи да увеличава площта си, но въпреки това остава значително под норма. Нещо повече – площта възлизаща на 8,8 млн. км², което е със 17% под средното за 1991 – 2020 г. за май, и представляват най-малката площ на Антарктически лед за това време на годината от 1979 г. насам. Старият рекорд се държеше от 1980 г. и 2019 г. с 13% по-малко лед от средното.

Фигура 9. Отклонение в % на концентрацията с морски антарктичен лед площ през май 2023 г. спрямо нормата за 1991 – 2020 г. Източник: C3S/ECMWF.

Картата на аномалията на концентрацията на морски лед за май 2023 г., показва сходство и с април 2023 г. Концентрации над средните се наблюдават само в морето на Амундсен и части от морето на Рос, както и в малка зона край бреговете на Земята на кралица Мод (Фиг. 9). Всички останали сектори са с поднормени концентрации, на много места с големи аномалии.

Без да омаловажаваме значимостта на екстремните събития по целия свят, насочваме внимание към това, което се случи в Европа и то на ширини подобни на тези, на които е и България. В Испания и Италия от няколко месеца, а на места вече и около 2 г. валежите са значително по-малко от нормалното и нужното за нормално развитие на природата. В някои локални части има недостиг на вода и за обикновени житейски нужди, властите са принудени да въвеждат режим за водоползване и т.н. Само за няколко дни в двете южноевропейски страни паднаха валежи, равни на половин, а в Италия на места и до цяла годишна валежна сума. След сушата двете страни се наложи да се борят с наводнения, свлачища, срутища, за съжаление, не се мина и без човешки жертви. Това е нагледен пример как новата реалности, свързани с климата оказват съществено влияние върху живота на хората в две добре развити в икономически аспект страни.

Климатичните промени не е задължително да се свързват само с глобалното повишение на температурите. Климатичните промени оказват много по-съществен ефект върху обикновените хора, именно чрез такива прояви. А според прогнозите на експертите, все по-голям брой от населението по света ще изпитва върху себе си ефектите на неблагоприятните метеорологични явления, защото те не само зачестяват, но покриват и все по-големи територии. До какви последици може да доведат климатичните промени в глобален аспект още, може да прочетете тук.

Автор: Симеон Матев / Климатека

Симеон Матев е автор в Климатека и доктор по климатология, защитил е докторат на тема „Съвременни изменения на климата в България“. В момента е асистент по климатология в катедра „Климатология, хидрология и геоморфология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, като основните му научни интереси са в областта на изменението на климата, дългосрочните прогнози и климатичните фактори за геоморфоложки процеси. Има богат медиен опит, бил е в екипа на „Времето“ в почти всички наши телевизии, както зад кадър, така и в ефир.

*Публикацията е част от поредица, която прави обзор на метеорологичните и климатичните условия на глобално, регионално и локално ниво. Ежемесечните публикации излизат в рамките на следващия календарен месец и са базирани на обзор на Европейската служба за изменение на климата Коперник (C3S) за предходния месец.

В публикацията са използвани материали от: