Когато се опитват да открият действителния размер на древните животни, учените разчитат единствено на фосилите. Ето защо въобще не е лесно да си представят тъканната маса на цяла акула единствено и само от това, което е останало от зъбите ѝ.

Сега ново изследване, публикувано в Scientific Reports, твърди, че най-накрая знаем какъв е бил истинският размер на гигантския мегалодон – тази праисторическа акула е достигала 16 метра дължина, а гръбните ѝ перки са били с размер, сходен с този на възрастен човек.

Otodus megalodon е бил един от най-свирепите хищници в океана. Животното е живяло преди около 23 до 3 млн. години. Благодарение на заострените му зъби можем да предположим, че се е хранил с месо – най-вероятно от китове, големи риби и други акули. Размер като този предполага и висок калориен прием, а това от своя страна прави по-големите плячки задължителна част от диетата на мегалодона. Откривани са фосилни доказателства на зъби от мегалодон, впити в костите на древни китове. Те най-вероятно са били откъснати по време на нападение.

Едно е да познаеш с какво се е хранило дадено животно на базата на формата на зъбите му, но съвсем друго – да определиш размера на цялото му тяло. За да достигнат до тези конкретни цифри, учените от Университета Суонзи и Университета на Бристол във Великобритания са използвали математически модели, които да стеснят диапазона от пропорциите на мегалодона. Те успяват да сравнят размера на тялото му до това на пет акули, живеещи днес, които споделят общи физиологични характеристики, и да определят размера на тялото на животното през различните моменти от живота му. 

А) Компютърна възстановка на 16-метров възрастен мегалодон; B) 3-метрово новородено; C) 8-метрово младо животно; D) сравнение с човек.  Източник: Oliver E. Demuth 

“Мегалодонът не е пряк предшественик на голямата бяла акула, но е свързан с други гигантски хищници като акулите мако, селдовите акули Lamna ditropis и Lamna nasus, както и голямата бяла акула - коментира експертът по акулите д-р Каталина Пимиенто - Събрахме детайлни измервания на тези видове, за да направим предвиждания за мегалодона".

Учените проучват промените, които настъпват с времето в пропорциите на съвременните видове, за да получат представа за начина, по който размерът на мегалодона вероятно се е променял през различните етапи от живота му (досущ както хората порастват от бебета в деца и след това във възрастни). За щастие на изследователите, съвременните видове имат прост модел на растеж – те започват живота си като малки възрастни и порастват пропорционално, запазвайки структурата си през целия си живот. Това означава, че на практика може да се използва кривата на нарастване на съвременните акули, за да се направи конкретно предположение за размера на мегалодона. Именно по този начин учените предполагат, че възрастният индивид е достигал дължина от 16 метра.

Мегалодонът е бил приблизително 2 пъти по-голям от днешната бяла акула. Неговата гръбна перка е достигала около 1.62 м (т.е. колкото височината на възрастен човек). Тази праисторическа акула пък е имала и не по-малко грамадна глава – дълга 4.6 метра и със сила на захапката от порядъка на над 10 тона. За справка – тази на съвременната бяла акула е с едва 2 тона.

Учените се надяват, че като разберат повече за живота и размера на древните мегалодони, те ще могат да научат повече за причините за тяхното изчезване. Това от своя страна пък би могло да спомогне за запазването на съвременните видове, застрашени от изчезване.

Източник: IFLScience