Обикновено гледаме на акулите като на единаци, дебнещи тихомълком под вълните. Хищници, които се събират временно само за да пируват заедно или когато дойде време за размножаване. Много е вероятно обаче да сме грешали.
Според ново изследване е напълно възможно акулите да образуват големи социални групи, от които по-малък брой се отцепва, за да търси храна, но впоследствие се връща. Нещо повече – някои акули във въпросните групи изглежда сформират връзки, които траят години наред.
Тази динамика би могла да е възникнала посредством случайното споделяне на информация. Тя ще ни помогне да разберем как подобни гъвкави, но дълготрайни общества еволюират в животинския свят.
„Ние показваме, че обществата от акули демонстрират устойчиви на времето и комплексни социални структури, сравними с тези при морските птици и потенциално дори при някои бозайници – пишат изследователите в своя научен труд. – Важността на социалната информация при колониалните птици и бозайници е добре установена. Сега ние показваме, че тези концепции най-вероятно важат и за някои видове акули.“
Сивите рифови акули (Carcharhinus amblyrhynchos) създават своеобразен дом. Те може и да странстват на сравнително дълги разстояния в търсенето на храна, но рано или късно се връщат у дома. Подобно поведение се наблюдава при редица животни – от насекоми до хора.
Наличието на гнездо, при което да се върнеш обаче, има очевидни предимства за другите животни. Те може да се върнат у дома, за да се погрижат за малките, установят връзка със своите социални групи, да си починат или да намерят подслон. Сивите рифови акули не престават да се движат и не използват подслони. Смяташе се, че не сформират и социални връзки.
Това поведение дълго време е озадачавало екипа от морски учени, ръководени от биолога Янис Папастаматиу от Международния университет във Флорида. Ето защо те решават да анализират движенията на сивите рифови акули в рамките на дълъг период от време, за да проверят защо всъщност се връщат „вкъщи“.
Янис и екипът му поставят датчици на 41 акули и проследяват движенията им около атола Палмира от 2011-а до 2014-а. Именно по този начин те научават, че акулите имат своеобразна централна база, в която се връщат след като са търсили храна.
Когато анализират данните, изследователите се опитват да открият нещо различно – дали движенията на акулите могат да се свържат със социални динамики. В края на краищата те установяват, че поведението на акулите е консистентно със социална група, която се състои от променящо се ядро – по-малки групички се отцепват през нощта, за да търсят храна, след което се връщат през деня, за да си почиват.
„Открихме също така, че акулите сформират социални общества… като социалните структури издържат години наред.“
Ако акулите не си помагат една друга в отглеждането на малките или не използват този дом за подслон, защо сформират групи? Оказва се, че когато акулите не работят в тандем, те не са толкова добри в събирането на храна. Това означава, че когато споделят информация по тази тема, те имат много по-голям успех в намирането на плячка.
Има обаче и лимит – ако едно общество стане твърде голямо, конкуренцията за храна ще надделее над предимствата от споделянето на информация.
Изследването е публикувано в Proceedings of the Royal Society B: Biological Sciences.
