Начини за постигане на енергийна ефективност в новото европейско законодателство

Има два регламентирани подхода за насърчаване и увеличаване на енергийната ефективност – схема за индивидуални задължения на енергийни предприятия, които трябва да постигат енергийни спестявания при клиентите си; и алтернативни мерки. Почти всички държави в ЕС се опитват да намерят баланс между двата подхода, който да работи без непропорционална икономическа и социална тежест. В България от 2017 г. насам основната тежест беше поставена върху първия начин, но не беше постигнат практически резултат. Алтернативните мерки означават всякакви други възможни политически, финансови, икономически, нормативни и социални инструменти, които могат да стимулират и увеличат енергийната ефективност.

“Енергийната ефективност на първо място” в законодателството на ЕС

“Енергийната ефективност на първо място” е принцип, който е развит нормативно с конкретни мерки и изисквания в новата Директива за енергийната ефективност (№ 2023/1791). Той беше изведен политически още при проектирането на Енергийния съюз и на Зелената сделка. За да разберем “първото” му място, трябва да разгледаме и останалите основни колони в съвременните енергийни и климатични политики на Европейския съюз (ЕС).

Европейският съвет е поставил амбициозна цел за ЕС – намаляване на емисиите на парникови газове с поне 55% до 2030 г. спрямо нивата от 1990 г. и постигане на климатична неутралност до 2050 г. Законодателството на ЕС ясно посочва, че тези цели са задължителни за ЕС и неговите държави-членки. За да се ориентираме докъде сме с тези цели – към 2020 г., емисиите на парникови газове в ЕС са намалели с приблизително 30% от 1990 г. насам.

За да се постигнат големите цели на Зелената сделка, има няколко алтернативни пътя:

максимална енергийна ефективност и кръгова икономика,
максимална електрификация чрез ВЕИ мощности,
водородът като краен енергоносител,
или въглеродно неутрално използване на газ и горива (вкл. чрез хранилища на CO₂).

Всеки един от тези пътища самостоятелно изглежда почти непостижим – или защото е твърде скъпо, или е технологично невъзможно, или защото е неприложимо в дадена икономическа и социална среда. Затова в повечето случаи е необходима комбинация от всички или поне няколко от четирите абстрактни пътя. Именно в този контекст, енергийната ефективност е изведена като първо и основно необходимо условие за осъществяване на всички останали възможни подхода. Това е така, защото по този начин при всички положения се намалява цената за всички други мерки, както и социалния ефект при свръхголяма нужда от енергия, която не всеки може да си позволи.

В контекста на Енергийния съюз, стратегическите отправни точки са пет – декарбонизация, енергийна ефективност, енергийна сигурност, вътрешен енергиен пазар, иновации и развойна дейност.

В Регламента за управление на Енергийния съюз (№ 2018/1999) принципът за “енергийната ефективност на първо място“ е нормативно дефиниран – отчитане във възможно най-голяма степен в енергийното планиране и в решенията в областта на политиките и инвестициите на алтернативни разходо-ефективни мерки за енергийна ефективност. Видяно в оперативен порядък, принципът означава, че всяка нова икономическа дейност или инфраструктурно развитие трябва да отчита на първо място как да се постигне възможно най-високо ниво на енергийна ефективност, например:

какви производствени мощности да се инсталират;
как сградата да потребява възможно най-малко енергия;
как транспортът да изразходва най-малко гориво и т.н.

Енергийната ефективност обаче означава дълбока технологична промяна в производството, услугите, в транспорта, в строителството. Не е евтино и очевидно не се постига от само себе си.

Защо е необходима европейска и национална политика за енергийна ефективност?

Както посочихме по-горе, енергийната ефективност в Европа е необходима за намаляване на въглеродния отпечатък на континента – постигане на климатичните цели, както и за намаляване на зависимостта от външни доставки на енергия. Затова Директивата за енергийна ефективност поставя конкретни цели за постигане на нови годишни спестявания в целия съюз. С новата Директива от тази година, към 2028 г. нивото на нови годишни спестявания в ЕС е 1,9%, което е повече от двойно по-висока цел от тази, която е приложима към настоящия момент (0,8%).

В момента целите за нови годишни спестявания са следните:

tab1.jpg

Фигура 1: Директивата за енергийна ефективност поставя конкретни цели за постигане на нови годишни спестявания в целия ЕС.

Важна подробност е, че спестяванията, постигнати през дадена година, трябва да се запазят през всички следващи години. И всяка нова година трябва да се постигнат допълнителни спестявания, равни на определения процент спрямо енергийното потребление от предходната година. Така през 2030 г. потреблението на енергия трябва да е 13,7% по-ниско от това през 2020 г.

Това са общи цели за ЕС и отделните държави ще поемат различна тежест според обективни критерии. Когато беше готвен Националният план енергетика и климат през 2020 г., целите бяха константни – 0,8% всяка година до 2030 г. Сега България трябва да увеличи амбицията си с актуализацията на Плана тази година.

Как се постигна енергийна ефективност в България?

В резюмето по-горе посочихме, че националната цел за енергийна ефективност може да се преследва чрез два типа мерки: схема за задължения за енергоспестяване и алтернативни мерки.

Схемата за задължения за енергийни спестявания установява индивидуални цели към определени енергийни предприятия за постигане на спестяване в крайната енергийна консумация. Изпълнението на задълженията се отчита ежегодно. Индивидуалните задължения за енергоспестяване трябва да покрият разликата между текущите национални цели и прогнозното енергоспестяване от алтернативни мерки. Изчислението се актуализира всяка година. Следователно индивидуалните задължения към задължените страни се установяват година по година. Всяко постигнато енергоспестяване трябва да има продължителен ефект до края на 2030 г.

Следва да се отбележи, че схемата за индивидуални задължения беше въведена в България късно, през 2017 г., и особено в началото не постигаше целите. Основните проблеми, които се изтъкваха тогава, бяха:

на практика доставчиците на енергия нямат икономически стимул да намаляват потреблението на клиентите си на предлаганата енергия;
разходите за постигане на целите не се отчитаха като регулаторни разходи при регулираните цени, например на крайните снабдители на електрическа енергия;
липсва вторичен ефективен пазар на удостоверенията за енергийни спестявания – т.е. липсват пазарен стимул за тези дейности.

Все пак от 2020 г. насам общата цел по индивидуалната схема не намалява, т.е. алтернативните мерки не дават повече резултати, но задължените лица в момента декларират изпълнение на задълженията си.

Алтернативните мерки могат да бъдат различни национални политики, които водят до енергоспестяване в крайната енергийна консумация, различни от схемата за индивидуалните задължения или други нормативно установени в ЕС норми за енергийна ефективност.

Алтернативни мерки се предвиждат и в Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. Такива мерки трябва да се определят и в плановете за енергийна ефективност и програмите за тяхното изпълнение за определен програмен период, които централната и местните власти са длъжни да приемат. Тези мерки включват помощ за реализиране на инструменти за енергийна ефективност и възобновяема енергия в рамките на оперативните програми (Оперативна програма “Околна среда” и Оперативна програма “Иновации и конкурентоспособност”) и национален механизъм за финансиране на енергийната ефективност.

Има ли възможност за по-ефикасен подход за постигане на енергийна ефективност?

В много страни в ЕС беше установено, че схемата за индивидуални задължения за енергийна ефективност не може да бъде основен подход за намаляване на потреблението на енергия. Новата Директива за енергийната ефективност запазва двата подхода – на индивидуални задължени и алтернативни мерки, но въвежда, където може, и нови приложими алтернативни политики и цели.

“Енергийната ефективност на първо място” е принцип, който би трябвало да се следва и от публичния, и от частния сектор. Частният икономически интерес обаче диктува (метафорично), че ако може да се постигне намаляване на разхода за производство на един молив с 50%, производителят по-скоро ще започне да произвежда два молива със същото количество енергия. Това явление е познато още като Парадокс на Джевънс или ефект на “отскачането” и има по-голямо проявление в страни, които се развиват, като България. По същия начин енергийните предприятия нямат икономически стимул да помагат на клиентите си да купуват по-малко енергия. Енергийно бедните хора, ако имат средства за получаване на повече енергия, ще увеличат комфорта в домовете си, вместо да топлят, например само една стая по-евтино. Така и там няма да се постигне спестяване в страни като България.

Публичният сектор обаче е призван да следва политиките без бремето на абсолютния икономически императив за печалба.

Затова Директивата за енергийна ефективност признава в Глава II “Водеща роля на публичния сектор в областта на енергийната ефективност”. Всички задължения за публичните органи в тази глава са именно алтернативни мерки, които трябва да смекчат – от една страна, бремето върху схемата за индивидуални задължения, а от друга – да стимулират икономиката в целената посока.

Само ще маркираме публичната роля за постигане на енергийна ефективност:

енергийно потребление на всички публични органи, взети заедно, в дадена държава трябва да намалява с най-малко 1,9% годишно в сравнение с 2021 г.
сградите на публичните органи трябва да са “образец” за подражание. Основно задължение е да се санира поне по 3% от разгънатата площ на обществените сгради годишно. Друг пример в това отношение е изискването за нулеви емисии на сградите – от 2026 г. за новите сгради, заети, управлявани или притежавани от публични органи; а от 2028 г. – за всички нови сгради.
обществените поръчки над определена цена, установена общо за ЕС, винаги трябва да осигуряват продукти, услуги, сгради и строителни работи с високи показатели на енергийна ефективност, освен ако това е технически невъзможно.

Освен тези преки задължения на публичните органи, които изчерпват в голяма степен възможностите според дейностите им, за държавата и общините остава необходимостта да създадат условия за разгръщане на повече алтернативни мерки за енергийна ефективност в частния сектор. Такива могат да се осъществяват чрез законодателни стандарти и задължения, финансови и фискални стимули, улеснено административно обслужване, публично частни партньорства и др. Няколко по-конкретни примера са:

Завишени нормативни стандарти за уреди, сгради, инсталации (ако се спазват минималните стандарти съгласно законодателството на ЕС, не се постига и зачита допълнително енергийно спестяване).
Насърчаване да се предприемат реални действия след задължителните енергийни одити на сгради и предприятия.
Данъчни облекчения за постигане на определено ниво на енергийна ефективност на сгради, инсталации, съоръжения.
Създаване и използване на национални фондове за енергийна ефективност.
Стимули за преносните предприятия за изграждане на умни мрежи.
Единни общински звена за енергийна ефективност и ВЕИ с цел улесняване на разрешителните процедури за подобряване на енергийния клас на сградите, както и за улеснен достъп до проекти и финансиране. Центровете могат да работят и като информационни и обучителни хъбове, като енергийни офиси.
Публично-частни партньорства за изграждане на зарядни станции за електроавтомобили.
Насърчаване на енергийни общности, затворени вътрешни мрежи, високо-ефективни инсталации за собствено потребление на възобновяема енергия (като термопомпи, геотермална енергия).
Ефективен пазар на белите сертификати, и др.

На централно ниво държавата следва да полага необходимите законови условия за улеснение на такива проекти, както и в създаване на подходящи схеми за финансиране, за насърчаване и на подходяща фискална политика.

shutterstock_2088297625.jpg

Ефективният градски транспорт е важна част от постигането на енергийна ефективност и чиста градска среда. Снимка: Markus Mainka / Shutterstock

Общините обаче имат огромно значение за непосредственото осъществяване на проектите и подпомагане на хората чрез:

Честни обществени поръчки.
Реновация на централните топлофикации чрез въвеждане на технологии за възобновяема енергия, децентрализирани високоефективни мрежи.
Центровете за административно обслужване.
Трафик и транспорт – ефективно управление на трафика; ефективен градски транспорт; разумно планирана градска среда, която намалява трафика; повече привлекателни градски средища с пешеходен достъп, нискоемисионни зони и др.
Електрификация (напр. за София – възстановяване на лифтовете към Витоша).
Контрол за спазване на строителните норми.
Участие в енергийни общности заедно със своите граждани.
И други.

Енергийната ефективност, освен всичко друго, е много важен инструмент за смекчаване на проблемите, свързани с енергийната бедност. Принципът “Енергийната ефективност на първо място” има изключително голяма роля именно за структурно решаване на проблема с енергийната бедност, защото осигурява комфорт на обитаване при много по-ниско потребление на енергия. И европейските политики напътстват, че много от мерките трябва да се прилагат приоритетно при бедни домакинства, особено безвъзмездните помощи и проекти.

Алтернативно, ако дадена държава желае да запази енергийната интензивност на икономиката си, както България заявява често, за да се впише в дневния ред на европейските климатични политики, трябва да разчита на много висока технологична промяна в енергийните източници, производствени мощности и носители. Последното обаче също се отрича в момента от голяма част от енергийната общност, което поставя страната ни в патова ситуация, особено когато не се адресира социална нужда от обновяване на сградния фонд и справяне с енергийната бедност. Очакваме с нетърпение актуализирания Национален план за енергетика и климат, който трябва да бъде подготвен до края на годината и представен за обществено обсъждане.

Публикацията е създадена в партньорство на Хабитат България с Климатека, по проект “Достъп до енергийно обновяване”.

Автор: Павлин Стоянов / Климатека

Павлин Стоянов е част от авторския кръг на Климатека. Той е юрист, завършил е СУ “Св. Климент Охридски”, специализирал e английско и европейско право към Кеймбридж. Развива правни технологии и специализира в областите енергетика и климат от почти 15 г. Павлин е ръководител за България на екипа, консултирал моделирането на Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021 – 2030 г. (НПЕК).

В статията са използвани материали от: