Институтът за мониторинг на атмосферата „Коперник“ заяви в четвъртък, че най-голямата дупка, наблюдавана някога в озоновия слой над Арктика, се затвори.

Подчертаваме, че това няма нищо общо с намаляването на замърсяването, причинено от блокирането на голяма част от света заради COVID-19. Вместо това се свежда до полярния вихър, теченията на голяма надморска височина, които обикновено вкарват студен въздух в полярните райони, допълва БГНЕС. Той се е разделил на две, което дава на Арктическия регион относителна топлина, с температури до 20ºC по-високи от нормалните за това време на годината.

Тази година полярният вихър беше изключително мощен и температурите вътре в него бяха много студени. Това генерира стратосферни облаци, които разрушават озоновия слой чрез взаимодействие с CFC газове, забранени от Монреалския протокол от 1987 г. През последните дни полярният вихър се разпадна и отслаби. ECMWF на „Коперник” (Европейски център за метеорологични прогнози) прогнозира, че ще се образува отново, но без това да засяга озоновия слой.

„Много е необичайно толкова силно озоново изчерпване да се случи в северното полукълбо, но тази година полярният вихър беше изключително силен и устойчив, а температурите бяха достатъчно ниски, за да позволят стратосферните облаци да се образуват в продължение на няколко месеца”, каза ученият от„Коперник” Анти Инес.

По-известната озонова дупка е над Антарктида на Южния полюс и се появява през австралийската пролет (юли до септември), когато стратосферата е естествено много по-студена. Като цяло условията за унищожаване на озон в този мащаб просто не се случват на Северния полюс.

Тази година силният и стабилен полярен вихър предизвика концентрация на повече озоноразрушаващи химикали от обичайното, което добави към силния студ условия за тази безпрецедентна дупка. Първият път, когато озонова дупка беше наблюдавана на Северния полюс, беше през 2011 г., но тя беше по-малка и през месец януари.

Все още е твърде рано да се приписва това явление на изменението на климата или да се оценяват последствията в краткосрочен, средносрочен или дългосрочен план.