През 2017-а учените потвърдиха, че потопената земна маса, наречена Зеландия, някога е била отделен континент. Дълго време обаче те не можеха да я картографират изцяло. Досега.

Миналата седмица учени от GNS Science в Нова Зеландия обявиха, че са картографирали Зеландия и до най-малкия детайл. Нещо повече – всеки, който иска, може да разгледа картите на този интерактивен сайт.

„Създадохме тези карти, за да предоставим точна, пълна и актуална картина на геологията на Нова Зеландия и югозападната част на Тихия океан – по-добре от когато и да било“, коментира Ник Мортимър, ръководител на проекта.

Мортимър и колегите му са картографирали батиметрията в района на Зеландия – формата и дълбочината на океанското дъно – както и неговия тектоничен профил. По този начин изследователите разбират къде точно се намира Зеландия между границите на тектоничните плочи.

Картите разкриват нова информация за начина, по който Зеландия се е формирала, преди да потъне под вода преди милиони години.

Подводен континент, голям близо 5 млн. кв км

Зеландия е почти 5 млн. кв. км – горе-долу колкото половин Австралия. Само 6% от континента обаче се намира над морското равнище. Тази част представлява северните и южните острови на Нова Зеландия, както и о-в Нова Каледония. Всичко останало се намира под вода, което прави изследването на Зеландия изключително трудно.

За да проучат по-добре потопения континент, Мортимър и колегите му картографират и Нова Зеландия, и океанското дъно около нея. Батиметричната карта, която създават (може да я видите по-долу), показва какви височини достигат планинските склонове на континента.

Източник: GNS Science

Картата показва и крайбрежията, териториалните граници и имената на основни подводни характеристики. Тя е част от световна инициатива, чиято цел е да картографира цялото океанско дъно до 2030-а.

Втората карта, която учените от GNS създават (по-долу), показва типът на кората, съставляваща подводния континент, нейната възраст и основните ѝ недостатъци. Континенталната кора – по-старата и по-дебела земна кора, образуваща земната маса – е оцветена в червено, оранжево, жълто и кафяво. Океанската кора, която като цяло е по-млада, е в синьо. Червените триъгълници обозначават вулканите.

Източник: GNS Science

Тази карта показва и къде точно се намира Нова Зеландия спрямо различните тектонични плочи, кои от тях се избутват под други и колко бързо се случва всичко това. Проучвайки всички тези явления, учените ще могат да разберат повече за образуването на Зеландия.

Геология

 

Зеландия е съставена основно от два почти успоредни гребена, отделени от авлакогенски рифт, където рифтовото разделяне на континента спира и се запълва с грабен. Гребените се издигат над океанското дъно до височина 1000 – 1500 м, с няколко скалисти острова, издигащи се над морското равнище. Гребените са от континентална скала, но са с по-ниска височина от нормалните континенти, тъй като кората им е по-тънка, приблизително 20 km дебела, и съответно не плава особено високо над земната мантия.

Преди около 25 милиона години, южната част на Зеландия (на тихоокеанската плоча) започва да се измества спрямо северната (на индоавстралийската плоча). Последвалото изместване с около 500 km по дължина на алпийския разлом може да види на геоложки карти.

Натъскът по границата повдига Южните Алпи, макар поради бърза ерозия тяхната височина да отразява само малка част от повдигането. Пò на север, подпъхване на тихоокеанската плоча води до мащабен вулканизъм. Вулканизъм на Зеландия възниква няколко пъти в различни части на микроконтинента преди, по време на и след като той се отдалечава от суперконтинента Гондвана. Макар Зеландия да се е преместил приблизително 6000 km северозападно спрямо мантията отдолу, когато се отделя от Антарктика, повтарящият се междуконтинентален вулканизъм изхвърля магмено съдържание, подобно на това от вулканите в предишните съседни части на Антарктика и Австралия.

Този вулканизъм е широко разпространен сред Зеландия, но като цяло с малък обем, с изключение на големите щитовидни вулкани от края на миоцен, които се развиват на полуостровите Банкс и Отаго. Това се случва и в различни ограничени райони към края на креда и неозой. Причините за него, обаче, са обект на дебати.

През 2017 г. екип от геолози от Нова Зеландия, Нова Каледония и Австралия заключват, че Зеландия изпълнява всички изисквания, за да бъде счетен за потънал континент, а не микроконтинент.

Източник: Science Alert