Известни още от библейски времена, рояците скакалци, които почернят небето и опустошават реколтата по пътя си, и днес представляват заплаха за продоволствената сигурност на милиони хора в Азия и Африка, предаде Франс прес, позовавайки се на публикация в сп. Science.
Учени обявиха, че са идентифицирали феромон, който насекомите излъчват, за да не бъдат изядени от своите събратя - откритие, което може да се използва в бъдеще за опитомяване на тези ненаситни насекоми.
Бил Хансън, специалист по невроетология от института "Макс Планк" и водещ автор на изследването, казва, че се е позовал на предишни проучвания, които са установили, че тези рояци отчасти са управлявани от заплахата от канибализъм, пише БТА. Канибализмът не е рядкост в природата - от лъвове, които ядат малки, които не им принадлежат, до лисици, хранещи се с мъртви себеподобни, за да се заситят.
При скакалците канибализмът има специфична цел.
Мигриращите скакалци (Locusta migratoria) преминават през толкова различни поведенчески фази, че доскоро учените са ги смятали за отделни видове.
Като цяло тези животни са по-скоро уединени и се хранят сравнително малко. Те обаче се трансформират, когато гъстотата на популацията им се увеличи - по време на дъждове и временно оптимални условия за размножаване, последвани от период на липса на храна. Приливът на хормони ги кара да бръмчат, образувайки рояци и ставайки по-агресивни.
Този момент е известен като "стадна" фаза и се смята, че канибализмът кара скакалците да се движат, за да се насочат към по-богати на храна райони, според предишно изследване.
и.
Действително, скалците се изяждат едни други отзад. "Ако спреш да се движиш, ще бъдеш изяден от другия. Това обяснява защо роякът се движи в една и съща посока", казва Хансън.
"Решихме, че всяко животно развива някакъв вид защита", продължава изследователят.
За да установят това, Хансън и колегите му правят експерименти, които продължават четири години. Изследователите доказват, че един от химикалите, фенилацетонитрил, отблъсква другите скакалци по време на тестовете.
Въпросното вещество играе роля в производството на токсин (циановодород) от скакалците, така че изглежда логично то да е сигналът, който се изпраща на другите индивиди да стоят настрана.
За да потвърдят откритието си, учените използват молекулярната ножица CRISPR (Криспър), за да модифицират генетично скакалците така, че те вече да не могат да произвеждат фенилацетонитрил. В резултат насекомите стават по-уязвими за канибализъм.
Изследователите не спират дотук и тестват десетки обонятелни рецептори на скакалците, като накрая се спират на един, който е особено чувствителен към химикала.
Генетично модифицираните скакалци, които вече не са в състояние да използват този рецептор, проявяват засилено канибалистично поведение.
В коментар, придружаващ публикацията, учени отбелязват, че откритието хвърля светлина върху "сложния баланс" между механизмите, които карат мигриращите скакалци да се групират заедно или да се конкурират.
Методите за контрол на популацията им могат да използват технологии, които увеличават конкуренцията помежду им. "Същевременно не трябва да унищожаваме вида", предупреждава Бил Хансън. "Ще спечелим много, ако успеем да намалим размера на рояците или да ги привлечем в райони без посеви", допълва изследователят.
