По-социалните видове живеят по-дълго

Ново изследване на Оксфордския университет разкрива, че видовете, които са по-социални, живеят по-дълго и създават потомство за по-дълъг период от време. Това е първото изследване по тази тема, което обхваща цялото животинско царство - от медузите до хората.

Научният труд е публикуван във Philosophical Transactions of the Royal Society B.

Какви са ползите и недостатъците от социалността? Социалните организми могат да се радват на плюсове, като например да споделят ресурси, да са по-добре защитени от хищници и да имат подкрепа при отглеждането на потомство. Същевременно животът в по-сплотени групи си има и своите минуси, включително разпространение на болести, повишена конкуренция, агресия и конфликти.

Ново проучване, ръководено от Оксфордския университет, е извършило цялостна оценка на връзката между социалността и различни жизнени характеристики, като например поколенческо време (средното време между две последователни поколения в линиите на дадена популация), продължителност на живота, и продължителност на репродуктивния им прозорец.

Досега изследванията, оценяващи цялостното въздействие на социалността върху продуктивността, бяха съсредоточени върху отделни видове или групи, като птици или някои бозайници. В настоящото обаче са оценени 152 животински вида от най-различни таксономични групи, включително птици, бозайници, насекоми и корали.

Резултатите показват, че по-социалните видове живеят по-дълго, отлагат съзряването и е по-вероятно да се размножават успешно, отколкото по-самотните видове. Макар че социалните видове може да не се адаптират най-добре и да се възползват от бързо променящата се среда, те често са по-устойчиви като група. Това ново откритие подкрепя хипотезата, че макар и социалността да е свързана с някои очевидни разходи, като цяло ползи са по-големи.

Проучването разкрива също, че социалността влияе върху намаляването на способността на животните да се възпроизвеждат или да оцеляват с напредването на възрастта, известно като стареене. Например социалните съюзници могат да помогнат за защита от хищници, увеличавайки продължителността на живота, но стресът от социалните йерархии и конфликти може да има обратен ефект.

Водещият автор доц. д-р Роб Салгуеро-Гомес (Катедра по биология, Оксфордски университет) заявява: „Социалността е основен аспект на много животни. Въпреки това все още ни липсват междутаксономични доказателства за недостатъците и ползите от социалността. Настоящият научен труд, въз основа на безпрецедентен брой животински видове, показа, че видовете, които са по-социални (повечето маймуни, хора, слонове, фламинго и папагали), се отличават с по-дълга продължителност на живота и репродуктивни прозорци, отколкото по-самотните видове (някои риби, влечуги и определени насекоми).“

Докато в предишни изследвания социалността се разглеждаше като бинарна категория (т.е. даден вид или е, или не е социален), в това ново изследване се признава, че социалността съществува като спектър при различните животински видове. Използваният континуум включва по-„междинни“ начини на социалност, като например общителност (напр. гну, зебри, птици, живеещи на стада и ята), комунална (напр. пурпурни лястовици) или колониална (напр. гнездящи птици, някои оси, коралови полипи).

Данните са достъпни чрез базата данни COMADRE Animal Matrix Database със свободен достъп (www.compadre-db.org), която се поддържа от изследователската група на доцент Салгуеро-Гомес в Оксфордския университет.

Доцент Салгуеро-Гомес добавя: „В ерата след COVID-19, когато последиците от изолацията са доста осезаеми за хората (силно социален вид), изследването показва, че в сравнителен план по-социалното поведение е свързано с някои осезаеми ползи.“

В изследователската група на доцент Салгуеро-Гомес се провеждат допълнителни изследвания за разширяване на базата данни и комбиниране на данните с лабораторна работа и допълнително моделиране, за да се оцени как по-социалните популации се предпазват (или не се предпазват) от изменението на климата.

Източник: Phys.org