Дишането е изключително простичък процес, макар и от време на време да си припомняме, че е хубаво да не забравяме да го правим. Ние разширяваме белите си дробове и вкарваме въздух, след което ги свиваме и го изхвърляме навън. Птиците обаче дишат по малко по-различен начин. Техните бели дробове не се движат. Вместо това те разполагат с "въздушни торби" - тънкостенни възглавници изпълнени с въздух. Те представляват разширения на главните и вторичните бронхи, разположени са в телесната празнина и изпълват пространството между вътрешните органи. Птиците са последните преки оцелели наследници на динозаврите. Ето защо е нормално да предположим, че техните роднини са дишали по същия начин. Една вкаменелост обаче показва, че има и изключения.
Heterodontosaurus tucki е най-старият известен представител на птицетазовите - група от динозаври, включваща стегозаврите, трицератопсите и игуанодоните. „Хетеродонтозавър е липсващата връзка между предтечите на динозаврите и по-големият и харизматичен вид, който познаваме“, казва докторантът Виктор Радермахер от Университета на Минесота.
Белите дробове и въздушните торби почти никога не се превръщат във вкаменелост. Ето защо ако искаме да разберем как дадено изчезнало животно е дишало, ние трябва да се насочим към костите, които са поддържали дихателния апарат. В eLife Радермахер пише, че е проучил един впечатляващо добре запазена вкаменелост на хетеродонтозавър от Южна Африка, за да докаже, че това животно е дишало по по-различен начин – то е разширявало както гръдния си кош, така и долната коремна област, за да вкарва и изкарва въздух. Той нарича тази техника „тазово духало“. Доказателствата за нея откриваме във формата на ребрата, които наподобяват гребла – от тях тръгват малки кости, които придърпват и избутват белите дробове.
Радермахер използва супер мощните рентгенови лъчи на синхотрона, за да проучи по-подробно скелета и да реконструира мускулите, които са го поддържали.
Ако трицерапторът е наследил тази специфика от своите предшественици, то в такъв случай би се оказало, че „Джурасик парк“ е пресъздал нещата правилно, при това цели 28 години, преди науката да достигне до това заключение. За съжаление обаче, според новия научен труд „това по-широко движение на гръдния кош е било възможно в по-примитивните птицетазови. По-развитите видове са изгубили по-голямата част от анатомията, благодарение на която въпросното движение е било възможно.
Въпреки че птиците са тераподи и съответно, са по-близки родственици до Т-рексовете, отколкото до птицетазовите, хетеродонтозавърът и неговите наследници са имали тазови структури, които наподобяват до голяма степен съвременните птици (оттам и тяхното име – птицетазови). Въпреки това изглежда, че тазът на ранните птицетазови не е имал нищо общо с този на днешните птици. Някои птици имат скелети, които показват наличие на въздушни торби, докато други, като например гмуркачите, не, въпреки че торбите са налични. Това затруднява палеонтолозите в случаите, когато трябва да интерпретират телата на вече изчезналите видове без тези структури.
„Изводът е, че съществуват множество начини на дишане – казва Радермахер. – И наистина интересното нещо за живота на Земята е, че всички ние имаме различни стратегии за вършенето на едно и също нещо и току-що идентифицирахме нова стратегия на дишане.“
Източник: IFLScience
