Рискът от сърдечни и белодробни болести нараства с изменението на климата

Бързото нарастване на неинфекциозните заболявания в повечето страни по света поставя големи предизвикателства пред здравните и социални системи и пред развитието на човечеството като цяло. С повишаването на температурите, заради антропогенната промяна на климата, случаите на горещи вълни, суши, бури и наводнения ще се увеличат. Тези промени ще доведат до повишени рискове за човешкото оцеляване и вероятно ще увеличат честотата на някои незаразни заболявания, като сърдечно-съдови, респираторни, някои видове рак, психични разстройства, наранявания и недохранване. Тези две големи и неотложни предизвикателства – да се подобри глобалното здраве, особено контролът на незаразните болести, и да се защитят хората от последиците от изменението на климата – биха спечелили от привеждането в действие на политически програми, които предлагат синергични възможности за подобряване на здравето на населението и планетата.

Към днешна дата голяма част от усилията за изследване на изменението на климата и здравето са фокусирани върху инфекциозните и паразитни заболявания, като малария, денга, Западнонилска треска, Лаймска болест и т.н. Но ако преди 100 г. инфекциозните или заразните болести са били основна причина за смърт, днес това се е променило с подобряване на санитарното обслужване, ваксинациите, използването на антибиотици и успехите на общественото здравеопазване. 

През XXI век главна причина за инвалидността и смъртността в света се явяват хроничните незаразни болести и те са причина за смъртта на 41 млн. души годишно, което съставлява 74% от всички смъртни случаи,

по данни на Световната здравна организация (СЗО). Въпреки че е прието да се смята, че хроничните незаразни болести се проявяват в напреднала възраст, е установено, че повече от 1/3 от тях са при хора под 70 г. 

Към групата на хроничните незаразни болести, СЗО включва основно болестите на органите на кръвообращението, злокачествените новообразувания, хроничната обструктивна белодробна болест, диабета, психичните разстройства, болестите на мускулно-скелетната система и травмите. Особено внимание се отделя на първите 4 групи болести, с които се свързват 80% от случаите на преждевременна смърт. 

В структурата на смъртност от хроничните незаразни болести, сърдечно-съдовите заболявания са водеща причина (приблизително 18 млн. души годишно), следвани от онкологичните заболявания (9 млн.д.), болестите на респираторната система (почти 4 млн.д.) и диабета (приблизително 2 млн.д.).

Хроничните неинфекциозни болести засягат непропорционално хората в страните с ниски и средни доходи, където са повече от ¾ от глобалните смъртни случаи (31,4 млн.). 

Прогнозите за честотата и тежестта на хроничните незаразни болести са за нарастване, като се очаква броят на смъртните случаи, причинени от тях до 2030 г., да достигне 50 млн. годишно в световен мащаб.

От няколко десетилетия, най-вече в развитите държави, се полагат системни усилия за контрол на епидемията от хронични незаразни болести. Проведените през втората половина на ХХ век изследвания в тази насока доказват съществуването на фактори на риска, които са общи за повечето от тези болести. Международните ангажименти през последното десетилетие първоначално бяха фокусирани върху 4 поведенчески рискови фактора: тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, нездравословно хранене и липса на физическа активност. Замърсяването на въздуха, което има връзка с климатичната криза, защото е свързано както с горене на изкопаеми горива, така и със замърсяване от транспорт, индустрия и отоплението, беше идентифицирано като петия основен рисков фактор в най-новата политическа декларация на Общото събрание на ООН за превенцията и контрола на незаразните болести, като някои още по-нови проучвания дори го нареждат на четвърто място по значимост. 

Какви са преките и косвените въздействия на климатичните промени върху здравето ни?

Хроничните незаразни болести вероятно ще бъдат засегнати от изменението на климата по два начина. Първият е самото изменение на климата, като част от проявленията му са по-високи температури, по-чести и интензивни горещи вълни, екстремни метеорологични явления, като всички тези фактори могат пряко или косвено да увеличат честотата тези болести (Фиг. 1). Част от директните пътища на въздействие на изменението на климата върху тези болести са чрез топлинен стрес, увеличени нива на тропосферен озон и други приземни замърсители на въздуха, увеличение на спорите и полените във въздуха, повишено излагане на ултравиолетова слънчева радиация и структурни увреждания. От друга страна, има и индиректни въздействия на климатичните промени, като компрометирани реколти, намалени добиви и продоволствена несигурност, травми, както и засегнат поминък и изпадане в бедност. 

Вторият начин, по който хроничните незаразни болести вероятно ще бъдат засегнати от изменението на климата, е свързан с политическите отговори на изменението на климата – както адаптирането, така и смекчаването, които вероятно ще имат и положителни, и отрицателни последици за тези болести.

Как климатичните промени влияят върху сърдечно-съдовото здраве?

Болестите на органите на кръвообращението (БОК) обуславят 1/3 от случаите на смърт в световен мащаб, като 7,3 млн. са по причина на инфаркт, а 6,2 млн. – на инсулт. Преждевременната смъртност от този тип болести варира от 4%, в страните с високи доходи до 42% в страните с ниски доходи, което разкрива голямо неравенство по отношение на честотата и изхода от тези заболявания. 

По данни на Eurostat 2017 г., България се нарежда на първо място по смъртност от болести на органите на кръвообращението (66,4%) в ЕС, като стандартизираният коефициент за смъртност от мозъчносъдова болест в България надвишава 7-кратно същия показател за Франция. Смъртността от исхемична болест на сърцето е втората най-често срещана причина за смърт, макар да е намаляла с повече от 50% от 2000 г. насам.

Изменението на климата може да увеличи риска от сърдечно-съдови заболявания по 3 направления: директно чрез замърсяване на въздуха и екстремни температури, и косвено чрез промени в диетата.

Излагането на замърсители на въздуха може да се увеличи в резултат на изменението на климата. Няколко замърсители, като въглероден оксид, азотни оксиди, серен диоксид, озон, олово и прахови частици, са свързани с повишена хоспитализация и смъртност поради сърдечно-съдови заболявания.

Повечето региони на планетата се очаква да станат по-топли. Смъртността и заболеваемостта, свързани с топлината, възникват от претоварване на сърдечно-съдовата и дихателната система. Високите температури са свързани и с по-голямо замърсяване на въздуха в населените места. Горещата вълна от август 2003 г. в Западна Европа, според оценките, причини повече от 70 000 смъртни случая над обичайното, най-вече по сърдечно-съдови и респираторни причини. Глобалното затопляне вероятно ще намали смъртността от сърдечно-съдови болести и белодробни заболявания през зимата, но физиологичната адаптация към повишаващите се температури ще притъпи голяма част от тази полза.

Пример за промяна в диетата, причинена от климатичните промени, е свързана с продължаващото затопляне в Арктическия регион и произтичащата от него загуба на морски лед и вечна замръзналост. Това променя традиционните модели на живот, лов и хранене на инуитските общности в Северна Канада. Тази промяна е свързана с намаляване възможностите за физическа активност и увеличаване на зависимостта от вносни преработени храни, като по този начин се увеличават затлъстяването, сърдечно-съдовите болести и диабета.

Проучване от 2020 г. свързва повишаването на морското ниво с 12-процентно увеличение на случаите на хипертония сред населението на Бангладеш. Причината е повишението на морското ниво – водата прониква по-дълбоко в сушата и засолява подземните водоизточници.

Изменението на климата ще влоши респираторното здраве

Затоплянето ще компрометира качеството на въздуха чрез увеличаване на производството на тропосферен озон. Излагането на озон води до дразнене на дихателните пътища, увеличение на хоспитализациите при хронични белодробни заболявания и на смъртността. Замърсяването на въздуха с фини прахови частици не само променя климата, но и увеличава риска от остри респираторни инфекции. Нивото на запрашеност на въздуха с цветен прашец и други алергени се повишава при висока температура на въздуха, от което страдат болните от сенна хрема и астма (понастоящем около 300 млн. души в света). Все повече доказателства сочат, че по-топлият и по-сух климат ще доведе до увеличаване на площите, засегнати от горски пожари. По-честите пожари ще увеличат риска от респираторни заболявания (а също и сърдечно-съдови събития), особено сред чувствителните групи като астматици, деца и възрастни хора.

Каква е връзката на изменението на климата с раковите заболявания?

Въпреки че изтъняването на озоновия слой само по себе си не е част от изменението на климата, определени газови емисии допринасят за причинно-следствената връзка между двете явления. Продължаващото отделяне на емисии при изгарянето на изкопаеми горива се очаква да попречи на възстановяването на озоновия слой и да доведе до по-нататъшното му изтъняване. Последното, от своя страна, ще доведе до по-високи нива на излагане на ултравиолетова (UV) радиация, слънчево изгаряне и имуносупресия. Според някои публикации, увеличената UV радиация може да повлияе върху човешката имунна система и да промени способността на тялото да премахва първите мутирали клетки, с които започва развитието на рака.

Изменението на климата е свързано и с появата и разпространението на нови вредители, болести и плевели в селското стопанство. Опитите тази заплаха да се ограничи чрез увеличено използване на хербициди и пестициди може да доведе до по-голямо замърсяване на някои храни, по-голяма експозиция на хората и да повиши риска от рак. Тъй като климатът се затопля и екстремните явления стават все по-чести, нараства и замърсяването с афлатоксини. Те са микроскопични гъбички, известни още като плесени, които замърсяват хранителните продукти, основно зърнените култури и попадайки в организма на хората и животните, предизвикват тежки заболявания, в това число и рак на черния дроб. Според доклад на Европейската агенция по безопасност на храните (EFSA) от 2012 г., най-застрашени от афлатоксини в Европа са Испания, Италия и Гърция, но сред рисковите държави се нарежда и България.

Фигура 2: Прогнозна карта за 2079 г. относно риска от замърсяване с афлатоксин В1 в царевица при затопляне с 2℃ (вляво) и с 5℃ (вдясно) Източник: EFSA, 2012

Как климатичните промени влияят на психиката?

Според експертите от Института по психиатрия на лондонския Кралски колеж, климатичните промени ще имат негативно отражение върху психичното здраве на хората. Те смятат, че стихийните бедствия ще увеличат случаите на посттравматичен стрес, депресии и всички свързани с тези състояния заболявания. Очаква се нарастване на броя на смъртните случаи при вече диагностицирани психично болни – повишаването на температурите е фактор за увеличаване на самоубийствата, злоупотребата с психотропни вещества, кризите при психично болни и т.н. Миналото лято стана известно, че при гореща вълна рискът да починат е 8 пъти по-висок при страдащите от шизофрения. Епидемиите от инфекциозни болести също ще допринесат за растящ стрес и прекомерна тревожност. Принудителната миграция на големи маси хора, засегнати от природни бедствия, ще бъде мощен негативен фактор за психическото им състояние.

Психичното здраве на хората е подложено ежедневно на изпитание от актуалната информация за предизвиканото от човешката дейност влошаване на екологичното състояние, твърдят учените.

Диабетът и изменението на климата са пряко свързани по различни пътища 

Диабетът е съвременна глобална епидемия: 366 млн. души по света имат диабет, като цифрата се очаква да нарасне до 552 млн. до 2030 г. В България броят на болните от диабет надхвърля половин милион души. Диабетът повишава уязвимостта към дехидратация, топлинен удар и сърдечно-съдови инциденти по време на горещи вълни. Климатичните бедствия, като наводнения и бури, застрашават здравните системи и отслабват капацитета за превенция и управление на диабета. След урагана Катрина, например, уязвимите хора с хронични заболявания като диабет останаха без достъп до грижи и лекарства.

Изменението на климата също така увеличава излагането на рискови за диабет фактори. Екстремните метеорологични явления компрометират реколтите и застрашават продоволствената сигурност; изчислено е, че половината свят ще страда от недостиг на храна през XXI век. Това въздействие ще бъде най-голямо върху уязвимите групи население. Когато традиционните хранителни доставки са застрашени, местното население става все по-зависимо от нездравословни преработени храни, чиято консумация е свързана с повишен риск от диабет тип 2 и затлъстяване. Хранителната несигурност представлява голяма заплаха за децата, при които рискът от диабет тип 2 се увеличава по-късно през живота, ако са били недохранени по време на бременността.

Същевременно епидемиите от диабет и затлъстяване застрашават устойчивостта на околната среда. Нарастващото разпространение на затлъстяването увеличава производството на храни и използването на автомобили, като поставя по-високи изисквания към световните ресурси и подхранва изменението на климата. Приемането в болница поради предотвратими усложнения на диабета – като инсулт, бъбречна недостатъчност и сърдечно-съдови инциденти, поставя под натиск здравните системи и увеличава техния въглероден отпечатък.

Травмите и нараняванията са пряко следствие от екстремните метеорологични явления, които зачестяват на фона на глобалното затопляне

Екстремните метеорологични явления, като тропични циклони, нараняват и убиват. Морското ниво може се повиши с 1 м или повече до края на този век, което ще доведе до значителни последици за 1/3 от населението на света, живеещи в зоната до 100 км от бреговата линия и ще засегне 13 от 20-те най-големи града, разположени на морски или океански крайбрежия. Наводняването на крайбрежията и повишената честота на все по-бурните вълни (особено по време на прилив), които нанасят щети по крайбрежната инфраструктура (пътища, жилища и канализационни системи), представляват пряк риск от нараняване.

Температурните екстремуми също увеличават предразположеността към инциденти. Работещите на открито и тези, които се трудят в горещи помещения без климатик и вентилация, ще бъдат изложени на по-голям риск от нараняване.

Какво може да се направи?

Основните определящи фактори на незаразните заболявания и изменението на климата в значителна степен се припокриват. Политиките, насочени към общите детерминанти на здравето, могат да намалят нивата на хроничните незаразни болести, биха могли да помогнат за избягване на по-нататъшно изменение на климата и да подпомогнат управлението на съществуващото изменение на климата.

Емисиите на парникови газове са нараснали до голяма степен в резултат на все по-големи обеми на производство и потребление в индустриализираните общества, заедно с нарастващия брой потребители в световен мащаб заради увеличение на населението. Емисиите идват основно от секторите енергетика, транспорт, земеползване и горско стопанство, селско стопанство и строителство. Всеки от тези сектори е тясно свързан с общественото здраве. Например характерът на застроената среда и транспортните системи и естеството на глобалните хранителни системи оформят признатите поведенчески рискови фактори, които водят до по-широко разпространение на хроничните незаразни болести. Поради това политиките за смекчаване на изменението на климата и адаптиране към него имат потенциала да окажат въздействие върху незаразните заболявания и сега се изследват подробно.

Стратегиите за смекчаване и адаптация към изменението на климата биха имали следното въздействие върху хроничните незаразни болести (по Friel et al., 2011):

• Намаляването на употребата на твърди горива (биомаса) в домакинствата ще намали замърсяването на въздуха в помещенията, което от своя страна ще доведе до намаляване на сърдечно-съдовите и респираторните заболявания.
• Преминаването към чисти източници на енергия ще редуцира замърсяването на въздуха на открито и намали респираторните заболявания.
• Подобряването на енергийна ефективност на домакинствата чрез осигуряване на ефективни уреди за отопление и охлаждане и подобрена изолация на дома ще намали сърдечно-съдовите и респираторните заболявания, както и смъртността, свързана с температурни екстремуми.
• Подобряването на пешеходната и велосипедната инфраструктура ще увеличи физическата активност, намали затлъстяването и респективно заболеваемостта от сърдечно-съдови и респираторни заболявания.
• Поддържането на обществен транспорт ще намали затлъстяването, топлинния стрес, сърдечно-съдовите и респираторните заболявания и ще подобри психичното здраве;
• Намаленото използване на автомобили и/или използването на хибридни или електрически автомобили ще намали респираторните заболявания и белодробния рак;
• Подобряването на градския дизайн, засаждането на улични дървета и увеличаване на градското зелено пространство, създаването на пешеходни маршрути, изграждането на повече пешеходни пътеки и по-гъста мрежа на обществен транспорт ще доведе до намаляване на затлъстяването, топлинния стрес, сърдечно-съдовите и респираторните заболявания и ще подобри психичното здраве;
• Намаленото производство и консумация на продукти от животински произход ще намали заболеваемостта от сърдечно-съдовите, колоректален рак и ще подобри общото здравословно състояние на хората;
• Подпомагане развитието на селските райони чрез нови техники за производство на храни ще намали недохранването;
• Инвестирането в градско земеделие ще намали риска от развитието на хронични неинфекциозни болести чрез увеличаване на физическата активност и по-здравословна диета.

Политиките за опазване на климата и подобряване на общественото здраве са неразривно свързани. Съгласуваните и внимателно проектирани междусекторни политики и програми в селското стопанство, енергетиката и градското планиране могат да доведат до големи потенциални съпътстващи ползи за хората и планетата. Същевременно при лошо управление, политиките за изменение на климата в тези области могат да увеличат разпространението на незаразните заболявания в световен мащаб и здравните неравенства. Справянето с екологичните и социални детерминанти на хроничните незаразни болести ще подобри глобалното здраве, но същевременно ще доведе и до напредък в изкореняването на бедността и социалното неравенство, така че хората да могат да устоят на настоящото изменение на климата и да предотвратят по-нататъшни щети върху околната среда.

Автор: Зорница Спасова / Климатека

Зорница Спасова е част от авторския екип на “Климатека”, тя е главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването. Има докторска степен по специалност “Климатология” от СУ „Св. Климент Охридски“. Занимава се с въздействие на изменението на климата върху човешкото здраве от 2008 г., като е специализирала многократно в чужбина. Научен секретар е на Българското дружество по медицинска география, хъб мениджър на програма Climate KIC за НЦОЗА (2021-2023) и организатор на the Lancet Countdown on Health and Climate Change в България. Участва като експерт при изготвянето на Плана за действие за устойчива енергия и климат на Столична община 2021 – 2030 г. Със статиите в “Климатека” става носител на Наградата за журналистика на Европейското метеорологично дружество – EMS Journalistic Award 2023, печели второ място в категория „Икономика“ на конкурса Web report 2023, както и трето място в категория „Онлайн медия“ на Националния конкурс за зелена журналистика „Див кестен“ през 2022 г. От януари 2024 г. е посланик на Европейския климатичен пакт за България.

В публикацията са използвани материали от:

1. Национална програма за превенция на хроничните незаразни болести 2021 – 2025 г.
2. Спасова, Климатичните промени – заплаха за здравето на човека, издание на МЗ и НЦОЗА, София, 2013
3. Actualno.com, Как климатичните промени влияят на психиката 
4. Beagley J., I. Braithwaite, NCDs & Climate change shared opportunities for action, NCD Alliance, The Global Climate and Health Alliance, 2013
5. Bunyavanich S., C. Landrigan, A. McMichael, P. Epstein, The Impact of Climate Change on Child Health, Ambulatory Pediatrics 2003;3:44 52 
6. Campbell-Lendrum D., Prüss-Ustüna A., Climate change, air pollution and noncommunicable diseases, Bull World Health Organ. 2019 Feb 1; 97(2): 160–161
7. Center of Disease Control and Prevention, Climate and Health Program, Asthma, Respiratory Allergies, and Airway Diseases, http://www.cdc.gov/climatechange/ effects/airway_diseases.html, accessed on 2013-05-20
8. Climate Compact, Урок 3 – Здраве
9. Dain K., L. Hadley, Diabetes and climate change – Two interconnected global challenges, Diabetes Research and Clinical Practice, Volume 97, Issue 2, August 2012, Pages 337-339
10. Friel S., K. Bowen, D. Campbell-Lendrum, H. Frumkin, A.J. McMichael, and K. Rasanathan, Climate Change, Noncommunicable Diseases, and Development: The Relationships and Common Policy Opportunities, Annu. Rev. Public Health 2011.32:133-147
11. International Diabetes Federation, Diabetes and climate change report, IDF, Brussels (2012)
12. Khan Jahidur Rahman, Nabil Awan, Rownak Jahan Archie, Nasrin Sultana, Olav Muurlink, The association between drinking water salinity and hypertension in coastal Bangladesh, Global Health Journal, Volume 4, Issue 4, December 2020, Pages 153-158
13. Nabil M, Climate change-driven water salinity linked to hypertension in coastal Bangladeshq 
14. Scientific report submitted to EFSA, Modelling, predicting and mapping the emergence of aflatoxins in cereals in the EU due to climate change, 2012
15. WHO, Noncommunicable diseases. Key facts, 16 September 2022