На 28 юли тази година ледената покривка на Гренландия изгуби 22 гигатона лед, а топлинната вълна в Северното полукълбо доведе до стойности, повече от два пъти по-високи от средните за сезона, предава „Ройтерс“. Количеството вода, образувана от разтапянето, е толкова голямо, че може да покрие целия щат Флорида с 5-сантиметрова водна покривка.

На 29 юли Датският метеорологичен институт съобщи, че температурата на летище Нелерит Инаат в източна Гренландия е била 23.4°C, допълва AFP. Като се има предвид, че средната лятна температура в Гренландия е едва 10°C, подобна екстремна жега засили страховете, свързани със стабилността на ледената покривка в региона.

Ледената покривка на Гренландия е втората най-голяма като обем след тази на Антарктика. В момента тя се топи по-бързо, отколкото когато и да било през последните 12 000 години и изследователите смятат, че вече сме пресекли преломната точка и не можем да направим нищо, за да я спасим.

Според скорошно проучване от 1990 г. насам разтапянето на гренландската ледена покривка е увеличило морското равнище с 10,6 см. Ако се разтопи напълно, в най-лошият случай морското равнище по света ще нарасне с впечатляващите 7 м.

За справка – засега топенето на антарктическия лед е увеличило глобалното морско равнище едва със 7,2 мм, но ако се разтопи напълно, може да го увеличи с 58 м.

Преди две години екстремните летни температури свиха обема на гренландската ледена покривка до най-ниските стойности, отчитани от началото на наблюденията ни през 1981 г. досега. Най-много лед за един ден е изгубен в края на юли 2019 г. Въпреки че мащабното топене от миналата седмица не довежда до отделянето на толкова много вода, колкото преди две лета, то засяга далеч по-голяма площ, а продължаващите ефекти, оказвани от високите температури, доведоха до разтапянето на средно 8 метрични тона на ден.

Освен че увеличава значително морското равнище, топенето на ледените покривки може да увеличи и количествата живак, които се вливат в океана. Скорошно проучване показа, че водата, отделяна от топенето на леда в Гренландия, е изненадващо богата на този токсичен метал. Учените не са сигурни на какво се дължи това – в региона не съществуват очевидни източници на живак. Те обаче подозират, че металът вероятно е следствие от естествените геохимични процеси.

Източник: IFLScience