Габър – в Средновековието се описва като дърво на акушерките, които често го използвали като лек в практиката си. Смята се за символ на смелост, постоянство и справедливост. Освен това вярват, че габърът олицетворява жизнеността и гъвкавостта, тъй като е способен да оцелее и след най-масовата сеч.
Дъб – подпомага свободната воля и вземането на самостоятелни решения, засилва интуицията и връзката с душата. Дъбът е свещено дърво в културите на много народи. Символизира майката-земя. В Древна Гърция е дървото на Зевс. Според преданието в античния град Додона в Епир се намирал оракул сред дъбова горичка, където три облечени в бяло жени долавяли от шумоленето на листата волята на бога-гръмотвержец и я предавали на хората. Дъбът често е улучван от мълнии и затова се вярва, че по време на буря не бива да се стои под дървото. Освен това се смята за символ на устойчивост, добродетел и истина.
Ела – символизира любовта като най-висше чувство. Помага на хора с твърда черупка и мека сърцевина, способства за емоционалното съзряване. Олицетворение на красотата, силата и величието, носителка на божествената светлина. Самият й вид излъчва достойнство и вдъхва респект, затова се описва и като „царица на гората“. Еловите клонки символизират езическите вярвания, победата на светлината над мрака , както и коледния дух.
Илекс (самодивски чемшир) – цветето на универсалната любов, превръщащо коравосърдечието в благородство и великодушие. Според митологията на келтските друиди и германите носи щастие. В Древен Рим растението е приемано като знак на зрелите жени, а според християнската традиция е белег на мъченичеството на Христос - отъждествява се с трънения венец заради буйните си листенца.
Кестен – излъчва ведрост, радост и предразполага към задушевно общуване. По тази причина често го садят в паркове и градински заведения. Кестенът има дълбоки корени и помага на стресираните хора да подредят мислите си. В християнската символика това дърво въплъщава божествеността, целомъдрието и победата над изкушението.
Круша – някога се е смятало, че дивите трънливи круши са обиталища на дяволи и вещици, които използвали кората им за черна магия. През Средновековието крушите служели за любовен оракул, като младежите се допитвали до ябълковото, а девойките – до крушовото дърво. Цветовете на крушата се възприемат едновременно и като символи на печал и нетрайност, и като знак за красота.
Липа – излъчва хармония и спокойствие. Липата умиротворява и благоприятства растежа и промяната, облекчава и лекува рани. Тези дървета често се срещат по селата или в дворовете на старите къщи. За славяните, келтите и германите липата била свещено дърво, отличителен символ на местната съдебна власт. Почитали я и като дърво на народа, на радостта и на майчинството. Същевременно липата се смятала и за 'lignum sacrum' (свято дърво), защото от дървесината й били изработвани много статуи и дърворезби на светци.
Лиственица – едновременно крехка и силна, тя е майстор на оцеляването. Символизира изконната вяра в собствените цели, помага на човек да извърви пътя си без озлобление. В някои култури лиственицата е закрилник на дома и се смята, че предпазва от магии.
Орех – твърд плод, твърда дървесина. Не напразно се употребява изразът „костелив орех“ за упорит и твърдоглав човек. Тези дървета служат за разграничаване и често ги садят в края на имота. Смята се, че отделянето от външния свят прояснява вътрешния поглед. В Древна Гърция орехът е бил храна на боговете. Освен това елините вярвали, че носи щастие и олицетворява плодовитостта. А според свети Августин орехът е символ на Исус Христос. В старите народни легенди пък е дълбоко вкоренено вярването, че много орехи означават много момчета. Но от Средновековието нататък символиката на ореха рязко се променя и дървото е набедено, че вещае нещастие!
