Слънчевата буря, която през май 2024 г. озари небесата с блестящи завеси от светлина, е била толкова силна, че последиците ѝ са били усетени дори на дъното на океана.

Магнитните компаси, използвани от Ocean Networks Canada (ONC) за подпомагане на наблюдението на океана край бреговете на Канада, регистрират голямо и значително изкривяване на магнитното поле на Земята, тъй като то е било ударено от огромен приток на частици, изхвърлени от Слънцето.

Това е доста невероятен показател за същинската мощ на бурите - но данните са ценни и по други причини. Първо, сега ще знаем какво наблюдаваме, когато подобни смущения бъдат регистрирани и в бъдеще. И второ – ще разберем повече как въпросните бури се отразяват на Земята.

"Следващите две години ще бъдат пикът на 11-годишния слънчев цикъл. След десетилетие на относителна неактивност събитията с полярни сияния като този уикенд вероятно ще зачестят през следващите няколко години, въпреки че слънчевата променливост прави невъзможно точното им прогнозиране", казва физикът Джъстин Албърт от Университета на Виктория в Канада.

"Мрежата на ONC може да предостави много полезна допълнителна информация относно ефектите на слънчевата активност върху земния магнетизъм."

Слънчевите бури, известни още като геомагнитни, представляват онези действия на Слънцето, които имат най-голям ефект върху Земята. Те възникват, когато изригване на повърхността на нашата звезда изхвърля милиарди тонове материал, заплетен от магнитни полета, с висока скорост в Слънчевата система.

Когато това изхвърляне на коронална маса (CME) пристигне на Земята, частиците се удрят в магнитното ни поле, където голям брой от тях се заплитат и ускоряват, докато не бъдат изхвърлени в атмосферата ни. Там взаимодействието им с други частици предизвиква светещото полярно сияние.

Но това не е единственият ефект върху Земята. Тези взаимодействия генерират електрически токове, които могат да доведат до пренебрежение и смущения в електропреносната мрежа. Те могат да причинят прекъсвания на навигацията, комуникациите и радиовръзките. Влияние се оказва и върху всичко, което се намира в близкото до Земята космическо пространство, като самолети и спътници.

ONC разполага с подводни обсерватории край източния и западния бряг на Канада на дълбочина до 2,7 километра. Компасите се използват предимно за подпомагане на ориентирането на акустичните доплерови профилографи на теченията (ADCP) в обсерваториите, които следят промените в океанските течения. Данните от тях трябва да се проверяват ежедневно, за да се осигури контрол на качеството.

Напоследък Слънцето е особено активно, тъй като се приближава към слънчевия максимум - пикът в 11-годишния цикъл на активност - и специалистът по данни на ONC Алекс Слонимер за пръв път забеляза нещо странно в данните от компасите още през март, когато имаше няколко прекрасни геомагнитни бури.

"Проверих дали не става дума за потенциално земетресение, но в това нямаше логика, защото промените в данните продължаваха твърде дълго и едновременно на различни места", казва Слонимер. "След това проверих дали не става въпрос за слънчево изригване, тъй като слънцето напоследък е активно."

Данните от подводните компаси на ONC между 9 и 12 май показват ясно смущенията по време на слънчевата буря. (ONC)

Учените продължат да наблюдават нещата и когато около 10 май е регистрирана мощна слънчева активност, данните отново се объркват. Най-силно изразен е бил ефектът върху компас на 25 метра под морското равнище, край бреговете на остров Ванкувър в прохода Фолгър. Там стрелката се изкривила до +30 и -30 градуса.

Това може да се окаже отличен, макар и изненадващ, нов инструмент за измерване на влиянието на слънчевите изригвания върху нашата планета.

"Обхватът на тези  данни на километри под повърхността на океана подчертава мащаба на слънчевото изригване през изминалия уикенд и предполага, че те могат да бъдат полезни за по-доброто разбиране на географския обхват и интензивността на тези бури“, казва президентът на ONC Кейт Моран.

Източник: Science Alert