Проучване установи, че соколът скитник използва фалшиви атаки, за да измори плячката си, съобщи ДПА.

Този хищен вид подмамва тихоокеанските птици, така че да бъдат по-лесни за улавяне по-късно през деня, когато са уморени или принудени да търсят храна – това пише в статия за проучването, публикувана в сп. Frontiers in Ethology.

Птиците от вида тихоокеански дънлин прекарват зимата като големи ята в кални равнини, като залива Баундъри Бей в Британска Колумбия, Канада. Тези птици обикновено спят по време на приливите.

Изследователите установиха, че когато присъствието на соколи скитници в Баундъри Бей през 90-те години на миналия век се е увеличило, вместо да спят, дънлините са започнали да сформират надокеански ята, като са летели над вълните.

Но докато това предотвратява хищническите атаки, тази дейност всъщност изморява птиците и отнема от времето им за търсене на храна.

Учени, ръководени от експерти от университета „Саймън Фрейжър“ в Канада, наблюдаваха поведението на дънлини от зори до здрач един месец и използваха данни за атаките на соколи скитници в рамките на 151 дни. Те откриха, че през повечето дни дънлините се събират средно по три часа на ден. Те са изложени на най-голям риск точно преди и точно след прилива и са прекарали по-голямата част от най-опасния период групирани на ята.

Но екипът e забелязал рязко увеличение на броя убити птици два часа след прилива.

„Соколите скитници изглежда използват „фалшиви“ или „несериозни“ атаки, за да изместят появата на надокеански ята в по-ранна времева рамка, отколкото е подходяща за дънлините, като по този начин създават добри възможности за лов по-късно“, обясниха авторите.

Учените добавиха, че дънлините би трябвало да изчакат, за да се групират на по-късен етап, както и че оптимизирането на ятата им може да намали смъртността им с до 45%. Те не могат да постъпят по този начин обаче, защото соколите скитници се смятат за заплаха.

Като провокират дънлините да се групират по-рано, соколите ги лишават от възможности за търсене на храна и от енергията, от която се нуждаят, за да продължат да се събират на ята по-късно през деня.

„Плячката трябва да компенсира, като поема допълнителни рискове в други моменти или на други места, за да отговори на енергийните си нужди, и като следствие става по-лесна за улавяне“, обясниха изследователите.

Изследването е публикувано във Frontiers in Ethology.