През последните 15 години обаче лекари и учени постигнаха напредък в установяването на това колко вредно може да бъде за здравето замърсяването на въздуха, водейки до проблеми от сърдечни заболявания и рак на белия дроб до неврологични разстройства, включително алцхаймер.
Тъй като различните страни имат различни източници на замърсяване - електроцентрали на въглища в едни, мръсен транспорт или готвене на печки с комини в други - решенията във връзка с тази заплаха трябва да варират с оглед на конкретното място, но "ние знаем кои са тези решения", каза Бойд.
Едно от най-важните е да бъде прекратено използването на електроцентрали на въглища, нещо, което богатите страни би трябвало да са в състояние да направят до 2030 г., заяви той. Страни от Канада до Великобритания вече се съгласиха да направят тази промяна, каза Бойд.
В доклада си той излага стъпки, които държавите членки на ООН са длъжни да предприемат, "за да изпълнят задълженията си по човешките права, като намалят замърсяването на въздуха до приемливи равнища".
Те включват наблюдение на качеството на въздуха, установяване на главните източници на замърсяване на въздуха, образоване и ангажиране на обществеността по въпроса за замърсяването на въздуха, както и въвеждане на законодателство, регулации и стандарти, които могат да бъдат прилагани, за да бъде ограничено замърсяването.
Отделните страни трябва да разработят и свои национални планове за действие за качеството на въздуха, каза той.
"Силата на това да се подходи към проблема през призмата на човешките права е, че наистина може да послужи като катализатор за действие", заяви Бойд.
Вместо да бъдат оставяни отделните страни да решават дали искат да се заемат с проблема, това дава ясно да се разбере, че "те безусловно имат правни задължения да се справят със замърсяването на въздуха", каза той.
"Превръщането на това в човешко право може наистина да овласти милиарди хора по света, които се борят за правото си да дишат чист въздух", добави Бойд.
