Гренландия е най-големият остров в света, като заема 2 175 000 км2 или 1,46% от сушата, и е разположен между Северния ледовит и Атлантическия океан. Огромният леден щит, покриващ около 80% от острова, има дебелина между 2000 и 3000 м. Ежегодно от крайбрежните ледници се откъсват айсберги, а площта на ледения щит прогресивно намалява. Това е пряко следствие от климатичните промени, свързващи се с повишаването на температурите на сушата и на океана на глобално и регионално ниво. Наскоро изследователски екип, ръководен от Jeremie Mouginot и Eric Rignot (2019), доказа, че от осемдесетте години на XX-и век площта на ледения щит на Гренландия прогресивно намалява със средно 80 ± 6 гигатона/год. на десетилетие, а топящите се ледници допринасят за повишаването на световния океан с общо 13,7 ± 1,1 мм за периода от 1972 до 2018 г.
Източник: National Snow & Ice Data Center
Ново изследване (от 30.09.2020 г.), публикувано в сп. „Nature“ показа, че топенето на ледената покривка на о-в Гренландия (фиг. 1) ще доведе до повишаване на нивото на световния океан с около 10 см до края на XXI-и век. Проучването на Jason P. Briner и колектив (Briner et al., 2020) се базира на анализи от множество сондажи в леда, чрез които е извършена реконструкция на развитието на ледения щип през последните 11 700 г. Получените данни са използвани за създаване на симулационен модел на развитието на ледникови щит в условия на климатични промени. Установено е, че след края на последния ледников период (преди около 12 000 години) Гренландския щит е намалял с темп близък до съвременния. Симулациите на бъдещото развитие на Гренландския леден щит, базирани на сценарии за представителна концентрация (Representative Concentration Pathway – RCP), съответстващи на ниски (RCP2.6) и високи (RCP8.5) концентрация на парникови газове, показват предполагаеми загуба на маса между 8 800 и 35 900 гигатона до края на века. Тези темпове на топене надвишават максималните загуби на ледникова маса през последните 12 000 години и със сигурност ще рефлектират върху нивото на световния океан.
Ледниковият баланс се определя от количеството на снеговалежите и загубите от топене на ледниците през лятото. Промените на климата и глобалното затопляне нарушава това равновесие в полза на топенето и изпарението, които обуславят намаляването на ледниковия щит. Установените тенденции в развитието на ледниковия щит ще намерят приложение при разработването на климатични модели, прогнозирането на нивото на световния океан и моделирането на океанските течения.
Автор: Петко Божков / Климатека
В публикацията са използвани материали от:
http://www.bta.bg/bg/c/NB/id/2286418
http://nsidc.org/greenland-today/
https://www.nature.com/articles/s41586-020-2742-6
https://www.pnas.org/content/116/19/9239.short
https://www.theguardian.com/world/2020/sep/30/greenlands-ice-melting-faster-sea-level-rise
