Представете си, че се разхождате из руската Арктика и изведнъж се натъквате на странен сняг, сияещ със специфична синя светлина. Странно, нали? Точно това открива Михаил Неретин, син на молекулярен биолог, по време на разходка край отдалечената полева станция край крайбрежието на Бяло море.
Всеки, който е гледал „Нещото“ (The Thing), вероятно би избягал надалече от каквито и да било мистериозни арктически форми на живот. Спътникът на Неретин обаче – руската биоложка Вера Емелианенко – решава, че този феномен си струва да се изследва по-отблизо. След като смачкват снежна топка в ръце и установяват, че колкото по-голям е натискът, толкова по-силно е сиянието, двамата са категорични, че сцената си заслужава да се заснеме.
Неретин и Емелианенко се обръщат към фотографа Александър Семенов с молбата да документира странния биолуминисцентен сняг, който започва да сияе от нещо най-обикновено като стъпките на изследователите или дори на придружаващите ги кучета. Семенов публикува снимките във Facebook и за отрицателно време те разпалват интересa към този красив, но необичаен феномен.
Какво кара снега да сияе? Емелианенко наблюдава топяща се проба от снега под микроскоп и открива, че в него се крият водни организми, наречени копеподи. Тези миниатюрни ракообразни се срещат в хабитати в прясна и солена вода и някои ги наричат „гнутата на океана“, тъй като допринасят изключително много за хранителните вериги на океаните.
В момента, в който Емелианенко боцва водните обитатели с игла, те започват да сияят, което показва, че именно те са източникът на странната синя светлина.
Знаем, че копеподите сияят, но те се срещат обикновено в океаните, а не на сушата. Откритието на Неретин и Емелианенко вероятно е първото документирано обяснение на сияещ сняг, който е бил откриван и преди от изследователи в Арктика, но досега не е бил изучаван отблизо, казва National Geographic.
Снимка: Александър Семенов
Копеподите могат да сияят благодарение на химична реакция, която образува излъчващия светлина субстрат коелентеразин. По този начин те отблъскват потенциалните хищници. Защитната им стратегия обаче не винаги сработва и коелентеразинът може да се разпространи из хранителната верига и да позволи и на други организми да сияят.
Това, което прави настоящото откритие толкова интересно е, че копеподите се срещат в дълбините на океаните, а не по бреговете. Как са се озовали в снега? Не е ясно. „Вече направихме подробно проучване и ще публикуваме научна статия по въпроса“, казва Семенов пред IFLScience.
Източник: IFLScience
