Необичайно голямата дупка, която се появи в озоновия слой над Арктика през 2020 г., вероятно е следствие от рекордните температури в северната част на Тихия океан, сочи нов анализ.

Огромната дупка, която обхващаше почти целия озонов слой над региона, се затвори през пролетта на същата година, но е възможно за в бъдеще да се образува много по-често.

След като вкарват сателитните данни в поредица от симулации, изследователите откриват, че високите температури по повърхността на северната част на Тихия океан са способни да намалят температурите на западните арктически ветрове.

Тези силни ветрове бушуват цяла зима чак до пролетта и според атмосферните модели ако станат достатъчно студени за дълъг период от време, могат да повлияят на образуването на полярните облаци. Облаците в стратосферата над северния и южния полюс са ключова съставка в процеса на по-сериозното разрушаване на озоновия слой.

„Образуването на рекордно голямата озонова дупка през пролетта на 2020 г. показва, че днешните озоноразрушаващи вещества все още могат да доведат до сериозно разрушение на озоновия слой в арктическата стратосфера през пролетта“, казва специалистът по атмосферата и океаните Йонгюн Ху от Пекинския университет в Китай.

Според него тези резултати показват, че ако повърхностните температури на водата в северната част на Тихия океан продължават да са достатъчно високи (или настъпят други динамични процеси), то за в бъдеще тази гигантска дупка ще продължава да се образува.

Повечето от нас не знаят, че всяка пролет в озоновия слой над Антарктида се образува масивна дупка, но арктическият озон обикновено е по-устойчив.

Планетарните вълни, които текат между океана и атмосферата в Северното полукълбо, са много по -силни, отколкото в Южното полукълбо. Това означава, че зимните ветрове обикновено са твърде топли, за да се образуват полярни облаци в стратосферата.

По-стари проучвания обаче установяват, че когато повърхността на северната част на Тихия океан става по-топла от нормалното, някои планетарни вълни могат да отслабнат и да намалят температурата на стратосферния вихър.

Изглежда точно това се е случило през пролетта на 2020 г. Когато дупката започва да се образува по това време в арктическия озонов слой, изследователите отчитат отслабване на планетарната вълна, наречена “wavenumber-1”.

След като вкарват данните в модел на арктическата стратосфера, учените установяват, че отслабването на силата на wavenumber-1 вероятно е основният фактор за необичайно студените ветрове над Арктика в периода февруари 2020 г. – април 2020 г. Ако това не се бе случило, подобна дупка едва ли щеше да се образува.

Изследването е публикувано в Advances in Atmospheric Sciences. 

Източник: Science Alert