Пер- и полифлуороалкилните съединения (PFAS), известни като "вечни замърсители", достигат източната част на Гренландия по въздушни и морски пътища и създават сериозна опасност за здравето на местните инуити. Според изследване, публикувано в престижното научно списание Cell, нивата на тези токсични вещества сред ловците и рибарите в селището Иттоккортоормиит са 13 пъти над безопасния праг.

Защо "вечните химикали" са опасни?

PFAS са синтетични химикали, устойчиви на разпад, което ги прави дълготрайни замърсители на околната среда. Те се натрупват в човешкия организъм и могат да доведат до рак, хормонални нарушения и други сериозни заболявания. Основната причина за високите нива на замърсяване в този отдалечен регион е транспортирането на тези съединения по въздуха и водата, което ги въвежда в хранителната верига чрез животните, консумирани от местните жители.

Най-високи нива на замърсяване в света

Ученият Кристиан Соне от Университета в Орхус, Дания, подчертава, че инуитите в този регион са изложени на едни от най-високите нива на PFAS в света, с изключение на пожарникари, индустриални работници и зони с директно замърсяване на подпочвените води в Швеция и Италия.

PFAS – навсякъде около нас

Пер- и полифлуороалкилните съединения са над 15 000 на брой и се използват в широка гама продукти:

  • Опаковки за храни
  • Козметика и строителни материали
  • Незалепващи кухненски съдове
  • Непромокаеми дрехи и килими
  • Пожарогасителна пяна

Какви са решенията?

Експертите препоръчват затягане на регулациите върху производството на PFAS и разработване на по-безопасни алтернативи, които не се натрупват в околната среда и човешкия организъм.

Освен PFAS, ловците инуити са изложени и на опасно високи нива на живак и полихлорирани бифенили (PCBs) – токсични вещества, пренасяни чрез океанските течения и ветровете в Арктика.

Според Соне промяната в хранителните навици на инуитската общност може да помогне за намаляване на риска, но замърсяването ще остане проблем през следващите 75 до 100 години.

Заключение

Проучването подчертава спешната нужда от действия за ограничаване на PFAS в световен мащаб. Въпреки отдалечеността на Арктика, тя не е защитена от последиците на индустриалното замърсяване, което засяга не само природата, но и здравето на местното население.