Вивианит – некрокристалът, за който дори не сте подозирали, че съществува
Феновете на фентъзи жанра вероятно са привикнали към идеята за съществуването на специални камъни или кристали, които са се образували върху древни мъртви тела и притежават някакво мистично свойство. Знаете ли обаче, че действително има некрокристали?
Какво представлява вивианитът?
Вивианитът, рядък фосфатен минерал (Fe3(PO4)2-(H2O)8), израства върху органични материали като вкаменени черупки, животински отпадъци и дори върху разлагащи се тела.
Кристалът, който е известен с красивите си и ярко оцветени структури, се развива в богати на желязо седиментни отлагания, съдържащи кости, разложена дървесина и други органични останки, особено в глина и пясъчник. Те могат да бъдат открити и в хидротермални заместващи депозити и в богати на фосфати гранитни пегматити - магмени скали с груба структура и преплетени кристали.
Кристалът е изключително крехък и когато е прясно формиран, често е бледобял или прозрачен, но цветът му всъщност се променя, когато е изложен на светлина. Това се дължи на окисление, което с течение на времето кара структурата допълнително да потъмнява – от нюанси на синьото, през по-тъмнозелено и лилаво и накрая до плътно лилаво-черно.
Защо вивианитът се образува върху мъртви тела?
Отговорът се крие във взаимодействието между желязото, водата и фосфатите. Телата ни съдържат много фосфат, особено в зъбите и костите ни, който се освобождава в околната среда, когато започнем да се разлагаме. В редки случаи, когато околната среда съдържа вода и желязо, фосфатът може да реагира и да образува минерала вивианит.
В повечето случаи вивианитът е наблюдаван върху тела, които са били погребани в продължение на няколко века – тук той се е образувал върху костите и зъбите. Има и далеч по-стари примери, при които е открит върху бивни на мамути и кости на други животни на възраст няколко хиляди години, но има и няколко случая, при които е идентифициран върху по-нови човешки тела.
Вивианит. Източник: Rob Lavinsky via Wikimedia Commons (CC BY-SA 3.0)
През 60-те години на миналия век археолози откриват няколко тела в езерото Валхен, Германия, които са частично скелетизирани и покрити с маслен восък или адипоцир - продукт на разлагането, който превръща телесните мазнини в сапуноподобна субстанция. Към едно от телата е била прикрепена желязна плоча, която е образувала вивианит между нея и мастния восък. Анализът на дрехите на тялото показва, че то вероятно е престояло във водата някъде между 30 и 50 години и че причината кристалите да са се образували за толкова кратко време вероятно се дължи на желязната плочка, която е освободила достатъчно йони на желязо II, докато е корозирала. Именно това е позволило на вивианита да расте върху богатите на фосфати части на тялото.
През 1998 г. друг екип от изследователи открива вивианит върху останките на американски военнослужещ, който е обявен за безследно изчезнал във Виетнам през 1963 г., след като самолетът му B-26B изчезва. След като анализират минерала, изследователите успяват да заключат, че тялото вероятно е било погребано във влажна почва заедно с части от самолета, което е позволило на вивианита да се развие.
Вивианит е открит и по тялото - отвътре и отвън на кожата и в белодробната тъкан - на "Йоци", 5300-годишния леден човек, открит от германски турист в тиролските Йоцталски Алпи през 1991 г. Смята се, че кристалът се е образувал върху тялото там, където то е имало контакт с богати на желязо скали.
Минералът е кръстен през 1817 г. в чест на английския минералог Джон Хенри Вивиан, който пръв го открива в Корнуол, Англия.
Източник: IFLScience