Екип от германски и полски учени успяха да осъществят първия видео запис на пространствено-времеви кристал. Въпросната структура със стайна температура е с размери няколко микрометъра, а постижението на специалистите представлява крачка напред в намирането на приложение на тези любопитни обекти.
По дефиниция кристалът е материал, чийто съставни елементи са подредени в специфична решетъчна структура. Времевият кристал на практика е същият, но подредбата не се вижда в пространството, а във времето. Структурата се променя и трепти, като периодично се връща към конкретна конфигурация.
Когато съчетаете тези два обекта заедно, получавате пространствено-времеви кристал. Обектът, използван в проучването, е бил създаден посредством смес от желязо и никел, поставена върху миниатюрна антена, настроена да излъчва специфични радио-честоти.
Този процес довежда до произвеждането на определени възбудени състояния в електроните на този материал. Те се държат като частици (въпреки че не са такива). Ето защо учените ги наричат магнони (които са квази-частици). Във видеото по-долу можете да видите как магноните в този материал периодично излизат извън рамките на своята подредба – и във времето, и в пространството. Досущ като типичен пространствено-времеви кристал.
„Успяхме да покажем, че подобни пространствено-времеви кристали са далеч по-здрави и широкоразпространени, отколкото се смяташе първоначално – казва съавторът на проучването Павел Гружечки от факултета по Физика към университета „Адам Мицкевич“ в Познан. – Нашият кристал се кондензира при стайна температура и частиците могат да си взаимодействат с него – нещо, което не се случва при изолирана система.“
Най-интересното в случая е, че пространствено-времевият кристал на учените може да си взаимодейства с други магнони, вкарани в системата. Съвсем наскоро учени успяха да накарат два времеви кристала да си взаимодействат, но това е първият път, в който виждаме взаимодействието на квази-частици с пространствено-времеви кристал.
Като цяло кристалите намират широко приложение в редица технологии. Ето защо учените се опитват да разберат как структурите тип времеви кристал биха могли да бъдат използвани за създаването на нови комуникационни технологии и технологии за създаването на различни изображения.
Изследването е публикувано в Physical Review Letters
