Как да запазите чашата с бира студена най-дълго време? С помощта на науката, разбира се. Поне към това се е насочил един изследовател, който е открил оптималната форма на съда, която ще запази налятата бира охладена възможно най-дълго, докато я пиете, пише New Atlas.
Клаудио Пелегрини, професор по топлинни науки и науки за флуидите във Федералния университет Сао Жоао дел Рей в Бразик, е свел проблема до фундаментална математическа формула за различни дизайни на прозрачни чаши за бира, като се е фокусирал върху няколко популярни дизайна: бразилско лале, имперска пинта, американска пинта, вайс, бирена халба и „супер“ халба.
Макар че Пелегрини се е постарал да опрости задачата, като е изключил променливи като топлообмен от ръцете или въздействието на пяната, той се е фокусирал върху формата на чашата, за да определи най-ефективния дизайн за студена бира.
„В тропическите страни като Бразилия основният проблем е как да се запази студена по време на консумация, особено в крайбрежните райони“, отбелязва той.
В работата си той се фокусира върху извивката на стъклото, като отбелязва, че хората имат естетически предпочитания към прозрачните съдове и че повечето от тях биха били снабдени с някакъв вид изолация в основата.
Типичен преносим контейнер за течности. Източник: Pellegrini, C/(CC By 4.0)
„Процесът тук е съвсем прост: бирата се поръчва, сервитьорът я донася, сервира се и се консумира. И всичко това се повтаря“, обяснява Пелегрини. „След като се налее в чашата, бирата започва да обменя топлина със заобикалящата я среда - процес, който продължава, докато не постигне топлинно равновесие с околната среда (включително чашата) - резултат, който по същество никой не желае. В зависимост от първоначалната температурна разлика между бирата и околната среда, в рамките на кратък период от време напитката може да стане неподходяща за консумация.
„В най-критичния случай, например на плажа във ветровит ден с температура 38 °C, само три минути могат да бъдат достатъчни, за да стане бирата негодна за пиене“, казва той.
По всичко личи, че Пелегрини е трябвало да изтърпи твърде много топли бири. Но това е интересно проучване, което показва, че формата на чашата има по-голяма роля, отколкото изглежда на пръв поглед.
В крайна сметка, неговата оценка на оптималния минимален топлообмен се спира на форма, която вече съществува - класическата чаша за бира тип „Пилзнер“. Този съд, който обикновено е тесен в долната част и широк в горната, с устойчива извивка, се оказа - математически погледнато - по-добър от всички останали видове.
Оптимална форма на чашата за имперска пинта (в средата) и американска пинта. Източник: Pellegrini, C/(CC By 4.0)
Макар и да признава, че най-добрата чаша трябва да е толкова малка, че бирата да се допива с не повече от няколко глътки, целта му е да открие съда, който позволява на човек да се наслади на напитката си малко по-дълго.
„Потенциалните области на по-нататъшно изследване включват възможността основата на чашата и нейното тяло да обменят топлина с околната среда, включително радиационен топлообмен и/или топлообмен чрез кондукция през пяната“, отбелязва изследователят.
Пелегрини също така заявява, че освен личен интерес, той е имал и мотив за това проучване - да накара учениците да се ангажират повече с една често абстрактна и суха област на обучението.
„Основната цел, разбира се, беше да се засили интересът на студентите от инженерните специалности към физиката и математиката“, допълва той. „Вторичното, но изключително важно приложение на настоящите резултати обаче беше да се опази качеството на нашите бири.“
Изследването е публикувано на сървъра за пердпечат arXiv.
