Становището на науката. Животновъдството представлява около 18% от антропогенните емисии на парникови газове, но това не са само емисии от храносмилателната система на говедата. Най-големият дял на емисиите, свързани с отглеждането на добитък, идва от обезлесяването. Отделянето на газове от кравите (с други думи, освобождаването на метанови емисии от ферментацията на органичната материя в храносмилателната система на преживните животни) са няколко процента от общите ни емисии на парникови газове.

Мит: Газовете, образувани в резултат на храносмилателни процеси при говеда и овце, в момента представляват почти 15% от глобалните емисии на парникови газове (източник).

Това, което можете да прочетете в онлайн дискусии или да чуете по радиото за отглеждането на крави, е свързано с игра на развален телефон“. Преди няколко години FAO (Организацията на ООН за продоволствие и земеделие) публикува доклада „Дългата сянка на добитъка“, който подробно обобщава въздействието на земеделието върху околната среда. Както показва заглавието на доклада, различни косвени ефекти (например свързани с производството на фураж за добитък и др.) са взети под внимание. Един от лозунгите, обобщаващ доклада, беше сравнение на емисиите на парникови газове, свързани със селското стопанство, с емисиите, свързани с транспорта (всъщност малко по-ниски). За съжаление, това твърдение е често изкривено: транспортът понякога се бърка с промишлеността, парниковите газове като цяло с метана, а на края понякога научаваме, че това не е нищо повече от „кравешки газове“. Ще се опитаме да разгадаем този мит. Ако не е посочено друго, числата, цитирани в текста, са от доклада на ФАО за 2006 г. и следва да се третират като приблизителни.

CO2 емисии

Противно на това, което понякога можете да прочетете в онлайн дискусии, дишането на добитък не е нетен източник на емисии на въглероден диоксид. От друга страна, въглеродният баланс на стопанствата включва емисии, свързани с промените в използването на земята, по-специално заместване на горите с пасища и обработваеми площи за производство на фуражи (т.е. обезлесяване). Това означава ликвидиране на огромни въглеродни резервоари, като гори, и заменянето им с много по-малко просторни земеделски площи. ФАО изчислява, че в резултат на обезлесяването се изпускат до 2,4 милиарда тона CO2 годишно. Това е най-големият дял в баланса не само на емисиите на CO2 от животновъдството, но също така и на общите емисии на парникови газове от развъждане на животни.

В своите изчисления ФАО взема предвид и емисиите на въглероден диоксид, свързани с поражението, което масовата паша на добитък причинява в екосистемите. Опустяването на тревните площи, ускорено от животните, означава, че те престават да действат като склад, в който растенията съхраняват запаси от въглерод (това съответства на емисиите от 100 милиона тона CO2 годишно). Освен това се вземат предвид емисиите от 28 милиона тона CO2 годишно, в резултат на деградацията на почвата от посевите.

Производството на фуражи, изискващо използването на торове, е друга позиция в списъка на емисиите на CO2. ФАО изчислява, че свързаните емисии на CO2 са от порядъка на 40 милиона тона CO2 (производството на торове е изключително енергоемък процес).

Не бива също да се забравя, че в съвременна ферма освен изкуствени торове се използват препарати за растителна защита, селскостопанска техника, напоителни инсталации, отопляеми халета и пр. Производството и използването на всичко това води до отделяне на още 90 милиона тона CO2 годишно. Десетки милиони тона също се отделят в резултат на преработка, опаковане, съхранение и дистрибуция на месо и млечни продукти.

Фиг. 1: Емисиите на въглероден диоксид, свързани с животновъдството, достигат около 2,7 милиарда тона CO2 годишно. Този резултат се състои от редица елементи, представени в диаграмата (данни след доклада на ФАО).

Общо се изчислява, че животновъдството е отговорно за около 9% от глобалните емисии на въглероден диоксид.

Емисии на метан

Животновъдството е отговорно за значителна – до 35-40% – част от общите антропогенни емисии на метан.

Приблизително 89 милиона тона метан (еквивалентни на приблизително 2,2 млрд. тона CO2) се излъчва всяка година в резултат на случващата се в стомаха на преживни животни ферментация (V IPCC, 2013), или като някои предпочитат „крава и газове“ . Това е голямо количество, но все пак малко от емисиите на метан, свързани с използването на изкопаеми горива (96 милиона тона CH4 на година, Пети доклад на IPCC, 2013 г.). Всъщност, само „кравешки газове“ са само няколко процента от нашите емисии на парникови газове и около една четвърт от нашите емисии, свързани със земеделието.

Фиг. 2: Най-важните източници на антропогенни емисии на метан според петия доклад на IPCC, 2013 г.

Важен принос за емисиите на метан – с 18 милиона тона годишно – е разпространението на течен тор, т.е. течна смес от животински тор, съхранявана в специални резервоари и използвана за торене на полета. Особено високи са емисиите от тор, обилно напоявани оризови полета.

Фиг. 3: Оризово поле в провинция Юнан в Китай. Източник: trabantos / Shutterstock

Емисии на азотен оксид

Когато пишем за парникови газове, рядко обръщаме внимание на емисиите на азотен оксид, който в атмосферата е многократно по-малък от въглеродния диоксид и метана. Междувременно концентрацията на това съединение във въздуха се е увеличила след индустриалната революция с около 20% и селското стопанство е отговорно за по-голямата част от това. 65% от антропогенните емисии на азотен оксид са пряко или косвено свързани с животновъдството – става въпрос преди всичко за използването на торове при производството на фуражи, както и за съхранението и използването на течен тор.

Крави и коли

Според авторите на доклада на ФАО от 2006 г. дейностите по животновъдството представляват общо около 18% от общите емисии на парникови газове, за които е отговорна нашата цивилизация. В същото време това е 50% от емисиите, свързани със земеделието, горското стопанство и промените в използването на земята (категория RLUT, AFOLU в доклада на IPCC) или, ако предпочитате, почти 80% от емисиите в селското стопанство. Както може лесно да се види от илюстрацията по-долу (Пети доклад на IPCC, 2014 г.), това всъщност е процент, съпоставим или по-висок от емисиите от транспорта. Сравнението е много илюстративно, но трябва да се помни, че „дългата сянка на животновъдството“ включва всички елементи, за които писахме в предишните параграфи, а не само „кравешки газове“.

Фиг. 4: Общи антропогенни емисии на парникови газове (в GtCO2 еквивалент / година) по сектори на икономиката. Диаграмата представя преки емисии, свързани с пет сектора през 2010 г. Разширеният фрагмент показва как индиректните емисии (свързани с консумацията на електроенергия и топлина) се разделят на отделни сектори на икономиката. „Друга енергия“ са емисиите на парникови газове от енергийния сектор, които не са пряко свързани с производството на електричество или топлина (например отделянето на метан по време на добива на нефт и природен газ). Емисиите, свързани със земеделието, горското стопанство и други видове земеползването, включват емисии, свързани с горски и торфени пожари и природни процеси, протичащи в торфени блата.2 в съответствие с принципите, изложени във втория доклад на IPCC. Източник: Доклад на IPCC (Full Report, p.27) .

Отказ от месо?

Както лесно може да се направи изводът от написаното по-горе, пълното отказване от консумация на месо не би означавало автоматично 18% намаление на общите емисии на парникови газове. Въпреки че няма да е необходимо да произвеждаме фураж или да организираме масова паша, все пак ще ни трябват почва и торове, за да отглеждаме достатъчно растения, за да се храним човечеството. Стопанствата все още ще използват електричество и горива, а продуктите ще изискват преработка, съхранение и транспорт. Въпросът допълнително се усложнява от факта, че хората и животните ядат … различни растения, а фуражните растения често се отглеждат на места, които не са подходящи за отглеждане на зърнени култури. Тази тема е обобщена подробно в глава 11, част III от доклада на IPCC за 2014 г.

Няма съмнение обаче, че промените в диетата на жителите на Земята са важен елемент в стремежа да се спре средното повишаване на температурата на 2°C (и да се поддържа концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата под 450 ppm). В работата на Stehfest et al. през 2009 г. бяха анализирани потенциалните ефекти от постепенното (от 2010 г. до 2030 г.) намаляване на консумацията на месо в световен мащаб (изоставяне на преживни меса, месо като цяло, месо и други животински продукти или просто въвеждане на балансирана диета според препоръките на Харвардската медицинска школа). Както се вижда от фигурата по-долу, всяко намаляване на животновъдството трябва да доведе до значително намаляване на емисиите на парникови газове. Рестриктивните диети биха намалили очакваната концентрация на еквивалент на въглероден диоксид във въздуха с 57-76 ppm. Първоначално ефектът от изоставянето на пасищата и възстановяването на въглеродсъдържащи екосистеми на тяхно място би бил особено силен (следователно намаляването на общите емисии, видими за известно време на графиката), но с течение на времето ще загуби значение (екосистемите имат ограничен капацитет). За съжаление от изчисленията става ясно, че за спиране на изменението на климата промяната на менюто, въпреки че е необходимо, не е достатъчна.

Фиг. 5: Прогнозно въздействие на промените в глобалната диета върху общите емисии на парникови газове (в еквивалент на CO2, превърнат в въглеродни гигони). Графиката представя сценария „бизнес както обикновено“ (ВО – без ограничения в консумацията на месо) и сценарии, като се вземат предвид промените в диетата: BZ – изоставяне на месо и други животински продукти, BM – оставка от месо, BP – оставка от преживно месо, ZD – балансиран диета. 450 ppm – сценарий, който позволява концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата да бъде ограничена до 450 ppm. (Stehfest et al. 2009).

Обобщение

Нека да си припомним. Кравите са само крави и сами по себе си (и дори подкрепени от прасета, кози, овце, пилета и други селскостопански животни) не отговарят на нас и нашите машини по отношение на емисиите на парникови газове. Общо храносмилателните системи на всички преживни животни представляват около ¼ от общите емисии, свързани с тяхното размножаване. Само когато разгледаме „дългата сянка на земеделието“ – включително обезлесяването или производството на фуражи – ще получим източник на емисии, съпоставим с транспорта, представляващ 18% от общите антропогенни емисии на парникови газове.

Статията е адаптирана от Nauka o Klimacie

Източник: Климатека