Запознайте се с Амазия - следващия суперконтинент на Земята
Дните на Тихия океан са преброени. Поне това твърди нова симулация на постоянно разместващите се тектонски плочи на Земята, извършена от суперкомпютър.
Добрите новини? Най-старият океан на нашата планета ще съществува поне още 300 млн. години. Ако има късмет, дори ще отпразнува своя 1-милиарден рожден ден, преди най-накрая да изчезне.
Изследователите от Университета Къртин в Австралия обаче смятат, че по всяка вероятност океанът ще бъде погълнат преди това.
През последните си години от живота Тихият океан няма да прилича въобще на масивната синята шир, която познаваме днес. Всяка година той потъва с няколко сантиметра. И това се случва още от времето, когато е представлявал суперокеан и е обгръщал суперконтинента Пангея.
Древният океан е дом на множество зони на субдукция – места, където тектонските плочи се сблъскват и се наслагват една върху друга. Те са известни разговорно и като „Огнен пръстен“ и функционират досущ като сифона във ваната, който източва водата.
Всяка година няколко сантиметра от Тихия океан се промушва под Евразийската и Индо-Австралийската плоча, като по този начин скъсява разстоянието между Северна Америка, Азия и Австралия.
Не всички учени са съгласни относно начина, по който ще изглежда следващият суперконтинент (нито как ще се образува), но в много от симулациите Тихият океан е обречен.
Макар и някои изследвания да подсказват, че Атлантическия океан, който днес се разширява, може също да започне да се смалява за в бъдеще (и съответно ще доведе до образуването на суперконтинент, обгърнат от суперокеан (Тихия), учените от Университета Къртин са на друго мнение.
Вместо да се образува втори континент, подобен на Пангея (Пангея Проксима), те казват, че светът бавно, но сигурно върви към създаването на суперконтинент, образуван от сблъсъка на Северна Америка и Азия – Амазия.
Австралия е изключена от това наименование, но 4D геодинамични модели показват, че този континент от Южното полукълбо ще изиграе важна роля в заличаването и на малкото, което е останало от Тихия океан.
Скорошните симулации, извършени от изследователи в Австралия, се базират на реалистични параметри на плочата и мантията – както от настоящето, така и от миналото. Впоследствие те ги подават към суперкомпютър, който предсказва бъдещето.
„През следващите 2 млрд. години земните континенти са се сблъскали и са образували суперконтинент – веднъж на 600 млн. години. Това е т.нар. цикъл на суперконтинента“, казва Чуан Хуан, водещият автор на изследването.
„Като симулираме с помощта на суперкомпютър начина, по който земните тектонски плочи се очаква да еволюират, ние успяхме да покажем, че след по-малко от 300 млн. години Тихият океан най-вероятно ще се затвори и ще позволи формирането на Амазия – и това опровергава някои от по-старите научни теории.“
Противно на някои други симулации от този род, новата показва, че при образуването на Амазия ще бъде унищожен именно Тихият океан, а не Атлантическия или Карибско море.
Земята – такава, каквато я познаваме днес – ще бъде коренно по-различна, когато се формира Амазия. Морското равнище ще бъде по-ниско, а обширния интериор на суперконтинента ще бъде изключително сух – с изключително вариращи температурни диапазони”, казва геоученът Жен-Ксиан Ли.
Това обаче е просто поредното изследване, базирано на симулация със суперкомпютър, което се опитва да предскаже начина, по който нашата планета ще изглежда за в бъдеще. То едва ли ще сложи край на дебатите по този въпрос, но не е и единственото, което показва, че Тихият океан ще изчезне.
В сценарий, при който се образува суперконтинента Новопангея, Америките ще се сблъскат с Антарктика, а след това – с Евразия и Африка. Това отрязва Тихия океан по малко по-различен, но крайният резултат за него ще е същият.
При друг сценарий пък се формира суперконтинент, наречен Аурика – при него и Тихия, и Атлантическия океан изчезват. На тяхно място се образува нова подводна котловина.
Какъвто и да е крайният резултат, едно е сигурно – Земята и нейните океани никога няма да бъдат същите отново.
Изследването е публикувано в National Science Review.
Източник: Science Alert