Когато се потите от силното къри, чудили ли сте се какво го прави толкова люто? Краткият отговор е капсаицин. Дългият отговор е повече от една хапка:
(CH3)2CHCH=CH(CH2)4CONHCH2C6H3–4–(OH)–3–(OCH3).
Рецепторите в устата и гърлото могат да открият и дори и съвсем малките количества капсаицин: само 10 части на милион са достатъчни, за да предизвикат познатото усещане за парене на езика.
Капсаицинът позволява множество калциеви йони да навлязат в клетките. Това задейства рецепторите за болка и преди да се усетите, сте посегнали за чаша вода. Последното обаче не е от полза, защото капсаицинът не е разтворим в студена вода.
Капсаицинът и някои подобни химически вещества, наречени капсаициноиди, принадлежат към семейството на ванилоидите; произвеждат се в лютите чушки като вторични метаболити, вероятно като защитен механизъм срещу определени животни и гъби. Чистият капсаицин е безцветно и хидрофобно вещество с остър мирис.
Капсаицинът се намира в най-големи количества в плацентната тъкан на лютите чушки – ципите във вътрешността им, за които се крепят семената, и в по-малка степен в месестата част на чушките. Самите семена не съдържат никакъв капсаицин.
Семената на растенията от род Capsicum се разпространяват в природата предимно от птици, тъй като те не усещат лютото за разлика от бозайниците. Освен това семената преминават през храносмилателната система на птиците, без да бъдат увредени, докато бозайниците могат да ги сдъвчат със зъбите си. Смята се, че естественият отбор е довел до повишаване производството на капсаицин у лютите чушки като механизъм, предотвратяващ консумацията им от животни, които не спомагат за възпроизвеждането на растението. Има някои доказателства, че капсаицинът може да се е развил и като противогъбичен агент: патогенът по гъбите Fusarium, който поразява дивите люти чушки, не понася капсаицин, а това ограничава вредите, нанасяни от него на семената на чушките.
