Водният бръмбар Regimbartia attenuata не се отличава с нещо особено. Той е част от вид, който може да бъде истински вредител за люпилните на рибите. Освен това се е пригодил за живот към влажните тропици.
Сега обаче благодарение на R. attenuata този род ще се сдобие с нова слава. Оказва се, че след като е погълнат от жаба, той може да си проправи път сравнително бързо през храносмилателната ѝ система и да се измъкне през задните ѝ части.
Това бягство е наблюдавано при 5 различни вида жаби, съобщава Шинджи Сугира от университета на Кобе.
„Въпреки че възрастните бръмбари се поглъщат с лекота от жабите, 90% от тях излизат през задните им части 6 часа, след като бъдат погълнати. Изненадващото в случая е, че са живи.“
Спокойно можем да наречем този експеримент един от най-странните, които сме виждали напоследък.
За целта Сугира взима няколко R. attenuata и вид жаба, наречена Pelophylax nigromaculatus, поставя ги в лабораторни условия и оставя жабите да изядат бръмбарите. Впоследствие записва времето, за което бръмбарите излизат от… другия край.
Оказва се, че това се случва сравнително бързо. Когато Сугира поставя восък върху крачетата на бръмбарите (като по този начин им пречи да се движат), на тях им отнема между 38 и 150 часа, за да бъдат храносмилани и в края на краищата – изхвърлени. Те, разбира се, не оцеляват.
Останалите бръмбари, чието придвижване не е било възпрепятствано по някакъв начин, се измъкват само за няколко часа.
Един конкретен бръмбар си проправя път навън за по-малко от 7 минути.
След това свое премеждие насекомите водят щастлив живот седмици наред – изглежда храносмилателната система на жабите не ги е увредила.
В повечето случаи, при които едно същество излиза живо от задните части на хищник като този, става дума за пасивна ситуация. Обикновено конкретното същество се е адаптирало за подобни приключения и успява да оцелее въпреки екстремните нива на pH и липсата на кислород.
Този воден бръмбар обаче не стои със скръстени ръце (или крака, ако трябва да бъдем по-точни) и не чака чисто и просто да бъде изхвърлен от другия край. Вместо това той активно си проправя път през хранопровода, стомаха и тънките и дебелите черва на жабата, докато не достигне изходното отвърстие. С други думи – това е първото документирано „активно измъкване на плячка“.
Веднъж щом бръмбарът достигне задния изход, той принуждава жабата да го „отвори“ (тъй като според Сугира налягането на сфинктерния мускул го задържа затворен), като стимулира червото.
Сугира повтаря експеримента и с 4 други жаби. Бръмбарът излиза жив без почти никакви затруднения.
Други бръмбари от същото семейство (например Enochrus japonicus) обаче нямат същия късмет. Да, те излизат (след повече от 48 часа), но всички са мъртви.
Изследването е публикувано в Current Biology.
