9. ИСТОРИЯ, ТРУДНА ЗА РАЗКАЗВАНЕ

Има истории, които трудно се разказват – като тази на пловдивчанина Димитър Йовов. Съпруг на любяща жена и баща на две красиви дъщери, през юли 2015 г. той разбира, че е болен от изключително тежка форма на левкемия. Това идва като гръм от ясно небе за семейството, чиято малка дъщеря е със синдром на Даун и грижите за нея отнемат страшно много време и усилия на всички, но най-вече на нейния „тити“, без когото тя не иска да ходи на училище и да прави почти нищо.

Българските лекари препоръчват трансплантация на костен мозък в Германия, която струва над 300 000 лева и семейството няма как да си позволи. Приятели и близки веднага стартират кампанията DMS MITKO, която за броени седмици се превръща в най-успешната DMS кампания до този момент. Само за два месеца и половина цялата сума е събрана и Митко заминава за Висбаден.

Тази история е трудна за разказване, защото въпреки успеха на кампанията и навреме стартиралото лечение, двете дъщери на Митко загубиха татко си. Но ние вярваме, че любовта и подкрепата на хилядите протегнати ръце ще им помогнат да растат силни, смели и щедри хора, които на свой ред подкрепят други.   

10. ЧУДОТО НА СВЕТИ ПРОРОК ИЛИЯ

40 души. Толкова хора са останали в село Илия, кацнало на планинските склонове до границата с Македония. И сякаш това е поредната история за българско село някъде високо в планината, обезлюдяващо, застаряващо, необещаващо. Село, потънало в прашни спомени за славно минало, избледняващи с всяка изминала година – точно както иконописите по стените на параклиса в покрайнините му.

На пръв поглед нищо интересно.

Но към село Илия си струва да хвърлим втори поглед. Или по-точно към онзи малък параклис в покрайнините му - „Св. Пророк Илия“, устоял на бурите и хората повече от 100 години. И сякаш събрал в себе си не само миналото, но и настоящето на селото – историите за онези, които са живели там, за онези, които са се родили и пораснали, и заминали, и за тези, които още са там, колкото и малко да са те.

Но там има още нещо – в сърцето си параклисът е скрил и бъдещето. И хората от селото добре знаят това – напукат ли се иконописите, разрушат ли се стените му, срути ли се покривът – срутва се селото. И се превръща в поредната история за българско село някъде...

А хората в село Илия не искат тяхната история да е като на всички останали – и точно затова си струва да хвърлим втори поглед към тях. Дълбоко в сърцата си те са скрили увереността, че тяхното бъдеще, макар и понапукано, не е изгубено. И затова параклисът трябва да се оправи, да се стегне, да се изографиса, да “светне“ – за да може, макар и мъждукащо, да светне и техният път.

С тази мисия се заема кметът на община Неделино, към която спада село Илия. През 2015 година общината стяга сградата, отделя средства за външното и вътрешното измазване, но... парите свършват. Няма средства за довършване на ремонта, нито за изографисването на стените.  И тогава идва време да се потърси помощ – и преди Рождество Христово на 2015 г. стартира DMS ZOGRAF.

„Единен дарителски номер (DMS) е платформа за набиране на средства в подкрепа на хора, организации и институции“ – това пише на сайта на DMS. Но за село Илия DMS се превръща в нещо повече – в послание към всички, чийто житейски път някога е минал оттам. Послание, на което те откликват.

И така за малко повече от една година кампанията успява да набере достатъчно средства за довършване на ремонта на пода и за изографисването на параклиса. И дори за изграждането на камбанария, каквато параклисът никога не е имал. Защото какво ще е светлото бъдеще без камбанен звън?

 Е, за да се купи камбана и за финалните довършителни работи са необходими още малко над 4000 лв. Но никой няма съмнение, че ще се съберат. Нито че позабравената традиция за голям събор при Червената скала до селото ще се възроди – само че хората вече ще се събират до параклиса и при всеки звън на новата му камбана ще се осмеляват да поглеждат с надежда в бъдещето.