Едва ли скоро обаче едва ли ще видим главен игрови персонаж във високобюджетна западна игра, който да е открит гей.

Поне на това мнение е Лусиен Соулбан, главният сценарист на Ubisoft Montreal – друга компания, известна с отворения си начин на мислене по отношение на различната сексуалност. Според него на този етап студиата се притесняват, че ако го направят, това ще се отрази сериозно на продажбите.

Често осъзнаваме, че даден персонаж е гей, постфактум, допълва Соулбан, който освен всичко останало не крие своята различна сексуалност. Да вземем за пример Акстън от играта Borderlands 2. Той се оказа бисексуален вследствие на грешка при програмирането. По-късно авторите от Gearbox потвърдиха сексуалността му в допълнението към играта Tiny Tina's Assault on Dragon Keep. Похвално е, че различната сексуалност на Акстън не е била отстранена или ретуширана, но е пример за постфактум разкриването на подобен персонаж, както Дж. К. Роулинг направи с Дъмбълдор в „Хари Потър“.

Когато един ден обаче се появи наистина открит главен гей персонаж, „мога само да се надявам, че към него ще бъде подходено сериозно и няма да стане обект на подигравки“, допълва Соулбан. Дориан на BioWare обаче е първата стъпка в това отношение. Днес – спътник, който е открит гей. Утре – главен герой, некриещ различната си сексуална ориентация.

Какъв е смисълът от всичко това?

На първо място – възпитателните функции на игрите (въобще) са отдавна доказани. Включването на ЛГБТ хората в този тип развлечения вероятно би спомогнало за изграждането на едно значително по-толерантно младо поколение, което не осъжда различието. Което вижда, че на този свят съществува богата палитра от хора. И в това няма и не би трябвало да има нищо лошо. А какво правим в момента? В повечето случаи показваме на подрастващото поколение, че на този свят преобладаващите модели на подражание са мъжкари с картечници.

От друга страна, през последните години все повече известни личности събраха смелост, застанаха под прожектора и разкриха своята различна сексуалност. От спортисти като британския плувец Том Дейли, до журналисти, актьори и музиканти от ранга на Андерсън Купър, Закари Куинто и Рики Мартин. За едно дете, растящо в 21. век и тепърва осъзнаващо своята сексуална ориентация, животът може да бъде особено жесток. Затова е от съществено значение да може да види, че има и други като него. Да успее да се разпознае в един от своите кумири, които вижда постоянно на телевизионния екран.

В това отношение  видео игрите са може би най-добрият посредник. Според данни на Медицинската фондация Пало Алто днес

97 процента от децата в САЩ прекарват времето си във виртуални светове.

Вероятно спокойно можем да предположим, че тази статистика важи по един или друг начини за България.

Именно поради тази причина включването на все повече герои с различна сексуалност във видео игрите е от съществено значение. Едно гей момче трябва да може да попадне на някого, в когото да се разпознае. Персонаж с неприкрита гей ориентация. По този начин играчите, които се чувстват отритнати в ежедневния си живот, ще могат да получат лъч надежда и ще осъзнаят, че не са сами.

Същото важи и в не по-малка степен и за лесбийките (и особено за трансполовите хора, чието представяне е дори по-слабо). Да вземем за пример Лара Крофт и последния Tomb Raider.

Писателката Риана Пратчет – дъщеря на прословутия Тери Пратчет – която е работила по играта, заяви, че първоначално е замисляла героинята като лесбийка. Това би било повратен момент в историята на игрите. Риана обаче се отказва, тъй като не смята, че авторите на Tomb Raider – Crystal Dynamics – са били готови за подобно нещо. Според нея студиата като цяло се „страхуват“ да създадат герой, излизащ извън рамките на типичния „бял мъж“. „Затова все виждаме пичове в костюми“ из видео игрите, допълва Риана. „Нужно е да има повече главни герои жени. Но освен това е необходимо да има и герои от различен етнос, възраст, сексуална ориентация и т.н.“, допълва дъщерята на Тери Пратчет. - Когато става дума за нашите герои, сме доста тесногръди.“