Учени съобщават, че имплант, стимулиращ гръбначния мозък, може да подпомогне лечението на невродегенеративни заболявания като спинална мускулна атрофия (СМА). Според Асошиейтед прес устройството временно възстановява някои мускулни функции, предлагайки надежда за пациенти с това заболяване.

„Тези пациенти определено не очакваха подобрение“, споделя Марко Капогросо, асистент в Университета в Питсбърг и ръководител на изследването. „Но въпреки всичко, в продължение на месец, докато траеше пилотното проучване, те се подобряваха все повече и повече“, добавя той.

Спиналната мускулна атрофия е генетично заболяване, което прогресивно разрушава двигателните неврони в гръбначния мозък, отговорни за контрола на мускулите. Това води до мускулна слабост, особено в краката, бедрата и раменете, а в по-тежки случаи засяга дишането и преглъщането. Въпреки че към момента няма пълно лечение, генната терапия може да помогне на малките деца с тежка форма на заболяването, докато лекарствата за по-възрастни пациенти само забавят влошаването.

Стимулацията на гръбначния мозък чрез слаб електрически ток се използва отдавна за лечение на хронична болка. Екипът на Капогросо обаче изследва приложението ѝ при пациенти с парализа вследствие на инсулти или гръбначни увреждания. Чрез активиране на неработещи нерви токът помага за възстановяване на мускулните функции.

Капогросо се запитва дали същата технология може да помогне и на пациенти със СМА, като стимулира сетивните нерви и „събуди“ увредените мускулни клетки. За да провери хипотезата си, неговият екип имплантира електроди в долната част на гръбначния мозък на трима възрастни пациенти със СМА. Тествани са параметри като мускулна сила, умора, обхват на движение, промени в походката и изминато разстояние.

Макар имплантът да не възстановява напълно нормалното движение, само няколко часа спинална стимулация седмично водят до бързи подобрения в мускулната сила и функция. Резултатите са публикувани в престижното списание Nature Medicine.

„При прогресиращо заболяване никога не се подобряваш“, казва Дъг Маккълоу, 57-годишен участник в изследването от Ню Джърси. „Или оставаш на същото ниво, или се влошаваш. Така че всяко подобрение е наистина нереално и много вълнуващо.“

И тримата пациенти значително увеличават разстоянието, което могат да изминат. Един от тях, който първоначално не е можел да се изправи от клекнало положение, успява да го направи в края на изследването.

„Те се уморяват по-малко, така че могат да ходят по-дълго“, обяснява Капогросо. „Дори при човек, който страда от болестта толкова много години, може да настъпи подобрение.“

Интересното е, че ефектите не изчезват веднага след изключването на стимулатора, а продължават да се проявяват известно време. Маккълоу споделя, че дори когато устройството е било изключено, някои нощи е усещал краката си „заредени“.

Невробиологът Сюзън Харкема, водещ експерт в областта на гръбначната стимулация, подчертава, че проучването е малко и краткотрайно, но го определя като „важна стъпка напред“ в борбата със СМА.

Заключение

Макар че спиналната стимулация не предлага окончателно лечение за СМА, резултатите от това изследване показват, че технологията може значително да подобри качеството на живот на пациентите. Предстоят по-мащабни проучвания, които ще определят дългосрочната ефективност и потенциала на метода.