Що се отнася до изкуството, Енциклопедия Британика дава следното определение: "Използването на умения и въображение при създаването на естетични обекти и среди, които могат да бъдат споделени с други". Лев Толстой пък го определя като средство за комуникация между хората. Нима игрите не спадат и към двете определения? Единствената разлика е, че в сравнение с всички останали форми на изкуство, които хората наблюдават пасивно, тук те са активни участници. А това прави игрите дори по-добри, защото ни позволяват да съпреживеем изкуството по уникален начин.
Роджър Ебърт – един от най-отявлените противници
на идеята игрите да бъдат разглеждани като изкуство, не пропускаше да изкаже своето мнение: „Продължавам да смятам, че видеоигрите не могат да бъдат изкуство. Предполагам, че би било глупаво да казвам „никога“, защото, както Рик Уокърмън ни убеждава, това е доста дълго време. Мога да ви уверя обаче, че нито един жив геймър днес няма да доживее момента, в който тази медия ще се възприема като изкуство“.
Основният аргумент, който Ебърт използва, се базира на факта, че човек може да „спечели“ дадена игра. Според него игрите се различават от изкуството не само защото са интерактивни, но и защото имат „правила, точки, цели и последствия“. По всяка вероятност обаче 70-годишният филмов критик, който почина тази година, си мисли единствено за заглавия като Pong и Space Invaders. Неговото виждане за игрите е изключително ограничено най-малкото защото той твърди, че всичко, което се отклонява от тази парадигма, „престава да бъде игра“.
За да разберем дали е прав, първо трябва да си отговорим на въпроса
какво всъщност представляват видеоигрите?
По една или друга причина все още няма изчерпателни определения, затова нека приемем, че съществуват две основни изисквания към този тип посредници. От една страна, видеоигрите трябва да са интерактивни, а от друга - да те мотивират да играеш (или както Ебърт казва, да имат „цел“).
