Потребител в YouTube използва изкуствен интелект (невронна мрежа), за да повиши резолюцията, да оцвети и да възстанови кадрите от катастрофата с немския дирижабъл „Хинденбург“ над Ню Йорк и последвалото бедствие.
Първоначално “Хинденбург“ (с бордови номер LZ 129) е бил замислен да използва невъзпламенимия хелий. По онова време САЩ установява монопол над този газ и забранява всякакъв износ чрез закона за контрол на хелия от 1927 г. Въпреки това дизайнерите на дирижабъла са убедени, че ще успеят да убедят американското правителство да започне да изнася газа и продължават да изграждат летящата машина по план.
Една от идеите е водородни клетки да образуват вътрешните клетки на по-големите хелиеви клетки. Това означава, че при нужда екипажът ще може да изпусне газ и да компенсира горивото, изгорено по време на пътешествието (и на практика да попречи на „Хинденбург“ да отлети във въздуха досущ като детски балон). Те ще изпуснат евтиния водород, а не далеч по-трудно достъпния хелий. Като допълнителен бонус инертният хелий, обкръжаващ водорода, ще го предпазва от изгаряне и възпламеняване.
Малко по малко обаче става ясно, че САЩ не възнамерява да възобнови износа на хелий скоро. Това принуждава инженерите да преработят дизайна на дирижабъла по такъв начин, че да ползва единствено водород. Добрата страна на нещата в случая е, че по този начин „Хинденбург“ може да се издига доста повече, което означава, че може да вземе и повече пътници. Лошата е, че газът е изключително възпламеним, както става ясно и от бедствието, на което светът става свидетел 14 месеца по-късно.
Преди прословутото бедствие през 1937 г. „Хинденбург“ успява да извърши 62 успешни полета, включително 10 двупосочни между САЩ и Германия. Кадри от тях можете видите във възстановеното видео по-горе (включително запис на кораба над Ню Йорк). Още кадри, създадени от Upscaled Studio, пък ви очакват по-долу.
Не е напълно ясно какво точно предизвиква бедствието – малко преди дирижабълът да кацне в Лейкхърст, Ню Джърси. Съществуват обаче няколко хипотези – от саботаж до огън на свети Елм. Най-вероятното обяснение обаче е следното – искра от статично електричество. През 2013 г. инженери от Югозападния изследователски институт в САЩ унищожават умалени модели на дирижабъла, за да се опитат да разберат какво точно е предизвикало катастрофата, и съпоставят инсценираните миниатюрни бедствия с кадри и показания на очевидци.
Те достигат до заключението, че след като преминава през гръмотевична буря, „Хинденбург“ се зарежда със статично електричество. Когато екипажът спуска въжетата към земята, той на практика заземява кораба и искра в задната част възпламенява водорода.
Източник: IFLScience
