Най-древният праобраз на слънчевите очила са наочниците използвани от инуитите за защита от ярката дневна светлина в полярната област.
Направени от моржова кост тези приспособления имат тесни процепи за гледане, които защитават очите от слънчевите отблясъци отразени в леда и снега.
Има сведения, че през 12. век в Китай вече са били използвани очила, оборудвани с пластини от опушен кварц и специално използвани за защита на очите от слънчевите лъчи.
В съвременния си вид слънчевите очила са създадени от английския оптик Джеймс Айског около 1752 г. Айског въвежда две класически характеристики на очилата, които днес приемаме за „природна даденост” - сгъваемите рамена и оцветените стъкла. Интересен факт е, че изобретателят е виждал това ново приспособление не като средство за защита от слънчевите лъчи, а като метод за корекция на някои проблеми със зрението.
