В откриващата дискусия на Technovation 2023, организиран от списание „Мениджър“ за втора поредна година, бе поставен на фокус напредъкът на българските фондове, които са все по-предпочитан партньор. Какво се променя в манталитета на българските предприемачи и как могат да се преодолеят пречките по пътя към успеха дискутираха Васил Терзиев, управляващ партньор в Eleven Ventures, Елина Халачева, управляващ партньор в BrightCap Ventures, Момчил Василев, изпълнителен директор на Endeavor България, Ангел Хаджиев, мениджър на SeedBlink за България. Модератор на панела беше Георги Брашнаров, съосновател на BASSCOM, ИКТ Клъстер, CEO Angels Club, Limited Partner в Eleven Ventures и LAUNChub, вицепрезидент, European Digital SME Alliance.
„За десет години сме постигнали много като общност и заради това, че сме го работили всички фондове заедно като партньори, а не като конкуренти в култура на взаимопомощ, гледайки дългосрочните цели и предизвикателствата, успяхме да построим най-добрата финансираща система на Балканите“, разказа Васил Терзиев, управляващ партньор в Eleven Ventures.
Елина Халачева, управляващ партньор в BrightCap Ventures, добави, че хубавото в България е съществуващото партньорство между фондовете, тъй като компаниите у нас невинаги имат достатъчно капитал, за да се конкурират на международните пазари. „Нашата цел е не само да експортваме компании, но и да ги импортваме. Търсим основатели, които са базирани в страни с големи клиенти и импомагаме да стъпят на местна почва. Инвестираме с международни фондове в САЩ и Европа", посочи още Халачева. Сподели, че през последните 12 месеца се е променила нагласата на инвеститорите да инвестират. На индустрията се гледа като по-рисков клас, което създава и много хубави възможности за добри сделки в момента.
Ангел Хаджиев, мениджър на SeedBlink за България, е категоричен, че за всички компании бизнес оценките са надолу. Васил Терзиев сподели същото мнение. „Сега се връщаме по-скоро към историческите стойности как се оценява една компания. Много повече се оглеждат компании, които имат възможности за инвестиции. Златното правило е същото, че добрите компании и добрите фондове се справят добре. Когато си фокусиран да правиш нещата правилно, те се получават", допълни той.
Момчил Василев, изпълнителен директор на Endeavor България, сподели за непрестанното търсене за подпомагане на предприемачи и компании, които имат устойчив бизнес модел и представа какъв е пътят им за развитие. ,,Във времена като тези, когато капиталът става трудно достъпен, тези, които имат добър подход, имат доста по-големи шансове“, каза още Василев и посочи, че тайната на прогреса е инвестирането в младите – „да не ги взимаме за даденост, а да учим поколенията след нас“. Той открои и важността на местни, регионални фондове, които да осигуряват капитал за растеж и необходимостта за окуражаване на успелите хора да реинвестират, което изисква търпение и време.
Една стъпка след ръба: Докъде е стигнало развитието на изкуствения интелект?
„Единствената константа в живота е промяната. Това е революция, към която всеки един от нас трябва да се адаптира максимално бързо“, според участниците във втория панел, озаглавен AI era: Hello, I am here. Ролята на модератор бе поверена на д-р Георги Шарков, ръководител на Лабораторията по киберсигурност към София Тех Парк.
Снимка: Александър Николов
Петър Торнев, управляващ директор на Технологичния център на Accenture в България и член на борда на AIBEST, представи глобалния технологичен доклад на Accenture на тема „When Atoms meet Bits. The foundation of our new reality“. Той сподели, че около 80% от презентацията му е направена с помощта на генеративен AI. „Не можем да гледаме на тази технология просто като на технология, трябва да обърнем внимание и на това как ни променя и как го прави за света около нас. Живеем в бързо променящ се свят, белязан от геополитически промени и различни кризи – енергийна, банкова и климатична. Живеем в свят, в който технологиите се обединяват“, добави той. Петър Торнев е категоричен, че днес технологиите трябва да са основното средство за хората и компаниите при преодоляване на проблеми. По думите му, 9 от 10 мениджъри казват, че технологиите носят много важни промени в техните стратегии. За генеративния изкуствен интелект Торнев отбеляза, че обемът от информация за захранване на големите езикови модели нараства експоненциално.. Той направи прогноза, че 40% от работните места ще се променят. „Аз не го наричам технологична революция, а еволюция“. Обърна внимание, че дигиталната идентичност ще промени начина на споделяне на данни, както и с кого и за колко време се прави.
Времената са изключително интересни, всичко се движи много бързо, коментира Онур Коч, регионален технологичен директор, Югоизточна Европа, Microsoft. Той акцентира върху държавните услуги и здравеопазването като области, които може да се възползват от AI. Според него финансовият сектор също ще бъде засегнат от новите промени. „Само 8% от населението на земята търгува с акции, защото това изисква много познания и крие много рискове. Трябва да разполагате с много информация. Дори да сте добре образовани, може да не знаете как да търгувате и да не разбирате рискове“, сподели той.
Доброслав Димитров, изпълнителен директор на Imperia Online и председател на BASSCOM, сподели, че преди 6 месеца BASSCOM е отчел къде се намира софтуерната индустрия в България - формира 5% от брутния вътрешен продукт с малък брой хора и според статистките в следващите 5 години ще бъде в топ 3 на секторите в България. Според него във всички сметки какво ни очаква пропускаме много важен елемент – човекa. Той смята, че всеки един от нас - на професионално, фирмено и държавно ниво, трябва да прегърне тази промяна и да намери как тези инструменти ще повишат неговото лично КПД. „Изкуственият интелект няма да ни вземе работни места, но по-умните ни колеги, които са граждани на планетата Земя, ще намерят начин да ползват това, за да ни извадят от играта. Вярвам, че в България, именно защото сме млада икономика, сме супер адаптивни и можем да се възползваме от това. За първи път всички тръгваме наравно. Този равен старт обаче бързо започва да се отдалечава“, каза Димитров.
Ивайло Рашев, изпълнителен директор на Bosch Домакински уреди България, обърна внимание, че AI може да бъде съветник в домакинството. „От няколко години говорим за приложението Home Connect, което позволява да управляват всички уреди в домакинството. Вие имате контрол върху него и вземате крайното решение. Не трябва да пренебрегваме творческия дух на човека“, каза още той.
Тодор Колев, основател на Obecto, има по-радикално мнение относно AI, който според него ще доведе до преминаване към в нов тип цивилизация. „От десетилетия говорим за дигитализация, която се свежда до това, че едни хора ще започнат да ползват повече софтуер. Това, което ще стане обаче е, че дигитализацията ще бъде буквална. Компанията ще бъде една огромна софтуерна машина. Ако имаме AI, който има функцията на човек, тогава какво прави човекът във веригата? Ще имаме софтуер, който работи със софтуер. Самата компания ще представлява софтуерна система“, обясни той.
Според Онур Коч все още сме далеч от общия изкуствен интелект (AGI - аrtificial general intelligence) въпреки напредъка през последните 25 години. Същевременно технологията е значително по-креативна от всеки един от нас по мнението на Доброслав Димитров. Той призна, че макар да е технологичен предприемач, за него най-важното нещо не са технологиите, а хората. Петър Торнев допълни, че за всяка една компания хората са най-важни, но отговорността на работодателите е хората да имат възможност да учат новите неща и да се възползват от новите технологии, за да бъдат по-добри в работата си.
Подход, базиран на риска
Участие в конференцията взе и Сесил Юет, която е ръководител на звеното за изкуствен интелект и роботизация към Европейската комисия. „Имаме два клона в нашия поход – единият се занимава с регулаторната рамка, а другият подкрепя научноизследователската и развойната дейност, за да се уверим, че в Европа имаме AI, който е насочен към хората“, каза тя. „Идеята е да имаме поход, базиран на риска. Колкото по-голям е рискът, толкова по-големи са ограниченията върху AI системата. Има системи, които искаме да забраним, тъй като нивото на риск е неприемливо“, заяви Юет, давайки за пример използването на AI за подсъзнателна манипулация. „Не искаме това в Европа и то е забранено“, добави тя. По думите ѝ при някои високорисковите апликации AI може да има голям ефект върху човешкия живот. „Това може да е физически риск, когато имате компонент за безопасност в продукт, базиран на AI, като например при робот. Ако имате робот хирург, управляван от AI, това се счита за висок риск“, обясни Юет. Тези апликации не са забранени, но са високорискови и са обект на повече правила.
След това е категорията с по-малък риск, при която AI се използва за контакти с хората. „Тук искаме да уведомим хората, че работят със система с AI, а не с човек. При минимален или никакъв риск няма рестрикции“, каза тя.
„Трябва ви и документация за това как системата е разработена. Изисква се определено ниво на прозрачност в системите за това как дадено решение е било взето. Друго изискване е да има човешки контрол. Да гарантира, че човекът, който управлява тази система, има последната дума. Последно трябва да се уверим, че технологията е киберсигурна“, добави тя.
Бъдещето на дигиталната валута е пред нас
В третата за технологичната конференция дискусия се обсъди необходимостта от внимаване с начина на регулиране на целия процес с модератор Бисер Манолов, председател на Борда на директорите на RYVYL EU. ,,Виждаме, че реалността се промени изцяло. Има големи предизвикателства, които трябва да бъдат преодолявани. Моят съвет към предприемачите е да мислят как монетизират и как бързо да влязат в тази монетизация", отбеляза Валери Вълчев, председател и съучредител на Българската финтех асоциация. Ценен съвет за привличане на вниманието на клиента даде Николай Спасов, изпълнителен директор на tbi bank - „Правилният подход е, когато клиентът се интересува от конкретно нещо и то да му бъде под ръка“.
Снимка: Александър Николов
Александър Станев, главен технически директор Финансова индустрия в Sirma, допълни, че компаниите „трябва да се научат как да управляват процесите си, как да ги оптимизират непрекъснато и най-вече как да персонализират предложението към клиента”. Благовест Караджов, изпълнителен директор на iuvo, се включи с пример за рамката за двама полюсни ефекта на финансовите услуги – „Уау“ и „О, не“. Всичко зависи доколко финтех компаниите са иновативни и доколко дават добри решения по отношение на традиционни финансови услуги и заедно с банките да добавят стойност за потребителите.
На въпроса как ще се разплаща в бъдеще всеки от нас Спасов посочи отвореното банкиране – „да използваш парите от сметката си, без да имаш нуждата да използваш кредитна карта. Начинът на мислене за отворено финансиране още не е узрял за нашия пазар, но започва да се случва в Европа, което означава, че ще дойде и до нас“, обясни Александър Станев.
За финтех бизнеса и глобални проблеми Валери Вълчев отбеляза, че финансовата технология е глобална и много често е ограничена от лицензи. Това е вид рестрикция, в която тя може да реши проблем. Според Александър Станев има един глобален проблем, който трябва да бъде решен - глобалната мрежа, през която се пращат пари. Според Благовест Караджов не се обръща достатъчно внимание на финансовото приобщаване - „Всеки с телефона си може вече да се възползва от пълен набор от финансови услуги изцяло дистанционно. Финтех създаде пътеката, по която вървят банките тези процеси да могат да се случват и ние да гледаме на тях като на нещо естествено.
Светът върви към децентрализация – по думите на Александър Станев. Рисковете трябва да се обмислят добре и да се отрегулират за смекчаване на начина, по който ефектите от децентрализираната валута да се усещат от клиентите. Според Благовест Караджов Европа ще е водеща при налагането на централната банкова дигитална валута. По всяка вероятност става въпрос за подготовка и тук въпросът е дали ще реши някакъв голям проблем.
В облаците: Какви са ползите и предизвикателствата пред клауд услугите
„Облачните технологии са един вид споделени ресурси, които дават на компаниите възможността да използват бързо, иновативно, гъвкаво и същевременно иновативно едни много големи активи в сферата на информационните технологии“, отбеляза Калин Димчев, мениджър Адриатикс, регион Югоизточна Европа и мениджър за България, Microsoft. Според него не е важно какво клаудът може да направи за една организация, а какви са целите ѝ и как те най-ефективно могат да бъдат посрещнати с функционалността и с услугите, които едно облачно решение предлага.
Снимка: Александър Николов
Пламен Станчев, оперативен директор в Eviden, an Atos business, изтъкна предимството на клауда, когато в него са всички системи на дадена компания. „Може да се гасят и пускат и гасят някои от системите, когато има само нужда от тях и да се плаща за това“, каза той.
Едно от основните предизвикателства, които среща една компания, която иска да приеме клауда, според Николай Динев, директор „Услуги“ в Noventiq за Източна Европа, е нуждата от повече партньори, които да помогнат на клиентите да отидат към облака. По думите му предизвикателствата са доста. Човешкото предизвикателство е голямата промяна в цялата организация. Технологичното е готовността на компанията на процесно ниво за приемане към новите процеси. ,,Това са най-честите неща, които виждаме - че организацията не е готова да приеме облака на тези нива“, каза още той. Ако една организация отива към облака и няма отговор на бизнес ниво защо отива там, най-вероятно не трябва да бъде там.
По отношение на предизвикателствата на облачната среда Борислав Корчев, ръководител на екип „Информационни и комуникационни технологии" в LIREX, отбеляза, че въпреки статистиките на облачните доставчици за инвестициите в сигурността, възниква въпросът как хората могат да са сигурни, че данните им са в безопасност.
Радослав Гатев, главен клауд архитект и консултант, Verityware, даде за пример прочуване на Евростат от 2021 г., в което България е на едно от последните места в ЕС по ползване на клауд услуги. Въпреки това Калин Димчев заяви, че в България има над 65 хил. души, заети в сферата на информационните технологии. ,,Това предоставя една екосистема и среда, която е много благоприятна за този тип технологии. Ние работим с десетки и стотици партньори, които имат такова ноу-хау и непрекъснато се развиват. Това определя възможността всяка организация да намери своя партньор и съответните съвети за клауд икономиката.“, допълни той. Димчев заяви, че по света в страните, които имат голяма достъпност и проникване на облачните услуги, държавата винаги има роля – не като инвеститор или директива да бъдат ползвани тези услуги, а като пример за това как облачните технологии могат да допринесат за развитието на отделни процеси и услуги за гражданите.
Относно ефекта на високата инфлация и колебанията при валутните курсове на цените на клауд услугите Калин Димчев посочва облачните услуги като споделена инфраструктура и най-голямата им полза - икономии от мащаба. За Борислав Корчев колкото по-дългосрочно е планирането за ползване на облака, толкова повече цената през годините намалява. Според Николай Динев облакът не е подходящ за производствения сектор и медицината, но е добро решение за университетска електронна система за провеждане на изпити.
На въпроса как приемането на клауд услугите се отразява на сигурността на компаниите, които го ползват, Борислав Корчев каза, че ZeroTrust е концепция, при която се обединяват много технологии, за да се повиши нивото на информационна сигурност – не само в облаците, но и в хибридните модели.
***
Генерален партньор e Accenture.
Основни партньори са iuvo, tbi bank, Bosch Домакински уреди България и BAT Bulgaria.
Събитието се провежда и с подкрепата на Eviden, an Atos business, Lirex, Checkpoint, Daticum, Noventiq и FTS Bulgaria.
Институционални партньори са BASSCOM, AIBEST и Българска стопанска камара.
Медийни партньори са bTV Media Group, БНТ, dir.bg и dev.bg.
