Гражданите най-напред с недоверие, но после с удоволствие се гощават с непознатото им дотогава питие. Видял американския лукс, Методи Хаджипетков решава да го пренесе, доколкото е възможно, в България. В магазина му се появяват немски пури, моруни, обработени във френската фирма "Амио Фрер", руски черен хайвер. Наред с отлежалото си вино предлага и "Малага" от Испания, а за мезе към него - ни повече, ни по-малко, холандски и швейцарски сирена, като заедно с тях внася и коняци и ром от Бордо.
Новаторът обаче
се захваща и с други първи дела у нас.
Започва със собствени средства да залесява големия гол баир Боруна – там, където сега са Паметникът на Асеневци и Художествената галерия. Това му добро дело обаче не е признато от общинската власт и когато засажда първите дръвчета, кметът го изгонва, защото мястото било общинско. Цялата работа не е в принципи, а в това, че веднага след Освобождението Методи Хаджипетков бил избран за общински съветник и бил такъв в продължение на 4 години. След това обаче властта взели политическите му противници.
Скоро неуморникът се прехвърля на хълма Царевец и пак със собствени средства прокарва първите алеи около руините на царете от Втората българска държава. Този път общината му благодари и го награждава, от което става ясно, че предишният кмет не е бил преизбран.
Негов приятел е чехът Ото Хорейши, който живее в Търново. По поръка на Методи прави първата завеса за читалище "Надежда". Друг негов приятел, Йозеф Папоушек, най-напред живее в Ботевград, но се премества в Търново. На него пък Методи Хаджипетков помага с пари да направят
паметника на Левски в Търново.
За да подпомогнат начинанието си, издават стихосбирката "Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова", продават я и добавят нужната сума.
Още преди да замине за Чикаго, Методи Хаджипетков си купува така наречените бициклети - с малко задно и голямо предно колело. През 1885 г. той става инициатор за създаването на първата колоездачна група в страната, а жена му е първата колоездачка у нас.
Когато се връща от Чикаго, Хаджипетков докарва с багажа си други три велосипеда, детски шейни и кънки. С новите колелета вече започва по-големи преходи и заедно с жена си Недялка и балдъзата Кинка редовно прави излети чак до Русе, който е на 100 километра от Търново. Така се създава и
колоездачен клуб в Русе.
През зимата пък става инициатор на надбягването с кънки по замръзналата р. Янтра. Както подобава на човек, бил в САЩ, когато организирал пързалянията и надбягванията с кънки, викал градската музика и правел бюфет на брега на реката. След това раздавал награди на първите.
Трайна се оказва и страстта му към колоезденето. По неговия пример в България се зараждат и други дружества. През 1901 г. Методи, Недялка и Кинка правят първия колоездачен събор на всички клубове, появили се по това време у нас, и годината се смята за рождена за българското колоездене, а за негов основател официално е признат Методи Хаджипетков.
Автор: Григор Николов
