Астрономи измислиха нов начин, по който да „видят“ тъмната материя
Тъмната материя е онази хипотетична субстанция, която дава живот на галактиките и надвишава стандартната материя във Вселената с 5:1. Не можем да я наблюдаваме пряко, тъй като не си взаимодейства със светлината, но имаме възможност да измерим гравитационните ѝ ефекти – това е и начинът, по който я „виждаме“, особено когато наблюдаваме движението на галактиките и галактическите купове.
Сега изследователи обявиха, че са разработили нов подход, който подобрява начина, по който отчитаме присъствието на тъмната материя, по който я „виждаме“. Той използва т.нар. гравитационна леща - явлението на изкривяване на траекторията на светлината при преминаване в близост до масивни астро-обекти като звезди или галактики. Тези масивни обекти изпълняват ролята на гигантски космически лупи, които ни позволяват да надникнем много по-надалече към обектите зад тях (отвъд техническите способности на "Хъбъл").
Ефектът, използван в конкретното изследване, е известен като слаба гравитационна леща. В този случай формата на далечните галактики се променя съвсем малко.
„Тъмната материя ще изкриви съвсем леко изображението на всичко, което се намира зад нея – обяснява доцент Едуард Тейлър. – Горе-долу същият ефект се получава, когато се опитате да прочетете вестник през дъното на чаша за вино.
За да можем да засечем тези промени, се нуждаем от високо прецизни наблюдения. По този начин обаче ще можем да създадем едни изключително детайлни карти на тъмната материя.
„Все едно да гледаш знамето, за да определиш колко вятър има. Не можем да видиш вятъра, но движението на знамето ти казва колко силно духа той“, допълва водещият автор на проучването Пол Гури от технологичния университет „Суинбърн“.
Новият подход на учените обаче надгражда стандартната слаба гравитационна леща. Екипът е използвал телескопа ANU 2.3m в Австралия, за да измери ротационната скорост на галактиките, погледнати през „космическата лупа“. По този начин те получават още по-детайлна картина на самото изкривяване, а това от своя страна им позволява да определят с максимална точност колко тъмна материя има на преден план.
Изследването е публикувано в Monthly Notices of the Royal Astronomical Society,