WHO G64 е червен свръхгигант, разположен в Големия Магеланов облак. Тази звезда се намира в последния етап от живота си – малко преди да избухне в свръхнова. Сега астрономи направиха нещо, което никой досега не бе успявал да стори – заснеха я в неподозирани детайли.

Наблюдаваме звезди в други галактики и дори измерваме техните свойства, но никога досега не сме правили снимка с висока резолюция на единичен обект, отдалечен на 160 000 светлинни години. Това постижение е меко казано невероятно и то става възможно благодарение на интерферометъра Very Large Telescope Interferometer на Европейската южна обсерватория.

„За първи път успяхме да направим увеличено изображение на умираща звезда в галактика извън нашия Млечен път“, казва в изявление водещият автор Кейичи Охнака, астрофизик от Университета Андрес Бело в Чили.

Звездата е свръхигант и съответно е много по-голяма от Слънцето. И все пак на фона на нея другите еволюирали звезди изглеждат като бели джуджета. Тя е 2000 пъти по-голяма от нашето малко жълто Слънце. В последните етапи от живота си обекти като WOH G64 изхвърлят външните си слоеве и това се вижда на изображението (в случая – овалният пашкул).

„Открихме яйцевиден пашкул, който плътно обгражда звездата“, допълва Охнака. „Развълнувани сме, защото това може да е свързано с драстичното изхвърляне на материал от умиращата звезда преди експлозията на свръхнова.“

Формата на пашкула изненадва учените; по-стари и по-малко подробни наблюдения, съчетани с компютърни модели, предполагат друга форма. Възможно е да има скрит спътник, който да е причина за разминаването.

Звездата също така е станала по-слаба през последното десетилетие, което може да затрудни бъдещите наблюдения. Това може да означава също, че се приближаваме към нейния експлозивен край.

„Установихме, че звездата е претърпяла значителна промяна през последните 10 години, което ни предоставя рядката възможност да наблюдаваме живота ѝ в реално време“, казва съавторът Герд Вайгелт, професор по астрономия в Института по радиоастрономия „Макс Планк“ в Бон, Германия.

„Тази звезда е една от най-екстремните по рода си и всяка драстична промяна може да я доближи до взривоопасен край“, допълва съавторът Джако ван Лоон, директор на обсерваторията в Кийлския университет, Великобритания, който наблюдава WOH G64 от 90-те години на миналия век.

Изследването е публикувано в списание Astronomy & Astrophysics.

Източник: IFLScience