Астрономи откриха 39 нови гравитационни вълни само за 6 месеца

Само преди 5 години човечеството не подозираше за съществуването на гравитационните вълни.

Днес наблюденията върху тях се извършват с впечатляваща скорост. Само през изминалата година – за период от 6 месеца – сътрудничество между обсерваториите LIGO и Virgo доведе до засичането на средно по 1,5 гравитационни вълни на седмица.

От 1 април до 1 октомври 2019-а ъпгрейднатите интерферометри на LIGO и Virgo засякоха 39 нови гравитационни вълни – ударни вълни, прекосяващи пространство-времето и образувани от сблъсъците между неутронни звезди или черни дупки. Днес каталогът GWTC-2 съдържа данни за общо 50 подобни събития.

По този начин ние разполагаме с възможно най-точния ценз на черните дупки, включително такива, които не само че не са били засичани досега, но и които биха могли да ни разкрият неподозирани неща за еволюцията на бинарните звезди.

„Астрономията на гравитационните вълни е революционна – тя ни разкрива тайния живот на черните дупки и неутронните звезди – казва астрономът Кристофър Бери от Северозападния университет, член на LIGO Scientific Collaboration. – Преди 5 години не знаехме, че бинарните системи от две черни дупки съществуват, докато днес ние разполагаме с каталог, включващ над 40. При третото подред наблюдение ние направихме още по-голям брой открития.“

Може би вече сте чували за някои и от новите откритията, направени досега.

GW 190412 (гравитационните вълни се кръщават на датата, на която са били засечени) е първият сблъсък на две черни дупки с коренно различни маси – при всички, откривани по-рано, черните дупки са имали малко или много равни маси.

GW 190425 – смята се, че тази гравитационна вълна е вследствие от сблъсък между две неутронни звезди (вторият въобще, засичан до момента – първият бе през август 2017-а).

GW 190521 пък най-накрая потвърди съществуването на черните със средна маса – т.е. между тези със звездна маса и супермасивните гиганти.

„До момента третото наблюдение на LIGO и Virgo доведе до множество изненадващи открития – казва Мая Фишбах от Североизточния университет. – След второто си помислих, че вече сме видели целия спектър на бинарните системи от две черни дупки, но се оказва, че картината е много по-богата и разнообразна, отколкото предполагах. Нямам търпение да видя какво ново ще научим от бъдещите наблюдения.“

С това обаче новите данни не се изчерпват. GW 190426_152155 и GW 190924_021846 успяха да изпъкнат над останалите гравитационни вълни (да, имената им са по-дълги, тъй като включват и координираното универсално време (UTC)). Първата най-вероятно се е образувала след сливането на черна дупка с около 6 слънчеви маси с неутронна звезда. „За съжаление, сигналът е твърде слаб, тъй че не можем да сме напълно сигурни – казва астрономът Сергей Осокин от института „Алберт Айнщайн“ в Постдам, Германия. - GW 190924_021846 със сигурност е получена от сливането на две от най-леките черни дупки, на които някога сме попадали – едната от тях е с масата на 6 слънца, а другата – на 9.”

Благодарение на LIGO и Virgo учените вече могат по-лесно да достигат до произхода на черните дупки и да проследяват къде са и как са се слели в по-масивна черна дупка. В момента те анализират данните от последното наблюдение, което е направено в периода 1-ви ноември 2019 г. до 27-ми март 2020 г.

Източник: Science Alert