На около 1000 светлинни години от Земята се намира космическа структура, известна като IRAS 23077+6707 (IRAS 23077), която прилича на гигантска пеперуда.

Чиприан Т. Бергеа, астроном от Военноморската обсерватория на САЩ, първоначално я наблюдава през 2016 г. с помощта на телескопа за панорамни изследвания и системата за бързо реагиране (Pan-STARRS). За изненада на мнозина структурата остава непроменена в продължение на години, което кара някои да се питат какво може да представлява IRAS 2307.

Неотдавна два международни екипа от астрономи направиха последващи наблюдения с помощта на Субмилиметровия масив (SMA) в Смитсоновата астрофизична обсерватория (SAO) на Хаваите, за да разберат по-добре IRAS 2307.

В поредица от статии, описващи откритията им, екипите разкриват, че IRAS 23077 всъщност е млада звезда, заобиколена от масивен протопланетарен диск с отломки - най-големият, наблюдаван досега. Това откритие предлага нов поглед върху формирането на планети и средата, в която то се осъществява.

В центъра на това комбинирано изображение се вижда IRAS 23077 - вероятно най-големият планетообразуващ диск, наблюдаван някога, който прилича на гигантска космическа пеперуда. (SAO/ASIAA/SMA/K. Monsch et al/Pan-STARRS)

В първата статия, ръководена от Бергеа, се съобщава за откритието, че IRAS 23077 е млада звезда, разположена в средата на това, което изглежда е било огромен диск, формиращ планети. Във втората статия, ръководена от постдокторантката от Центъра по астрофизика „Харвард-Смитсониън“ (CfA) Кристина Монш, изследователите потвърждават откриването на този протопланетарен диск, използвайки данни от Pan-STARRS и Submillimeter Array (SMA).

Първата статия е приета за публикуване, а втората е публикувана на 13 май в The Astrophysical Journal Letters (съответно).

Протопланетните дискове представляват своеобразни планетни ясли, състоящи се от газ и прах, които са се утаили около новообразувани звезди. С течение на времето те се преобразуват в пръстени, тъй като материалът се слива в протопланети на определени орбити, където в крайна сметка те ще се превърнат в скалисти планети, газови гиганти и ледени тела.

За астрономите тези дискове могат да се използват за определяне на размера и масата на младите звезди, тъй като се въртят със специфична характеристика. За съжаление, получаването на точни наблюдения на тези дискове понякога е затруднено от начина, по който те са ориентирани спрямо Земята.

Докато някои дискове са напълно видими за земните наблюдатели, на други - като IRAS 23077 – виждаме само „ръба“ им, което означава, че дискът закрива светлината, идваща от родителската звезда. Независимо от това праховите и газовите характеристики на тези дискове са все още ярки на милиметровите дължини на вълните - които SMA наблюдава.

Когато екипите на Pan-STARRS и SWA наблюдават IRAS 23077, използвайки комбинираната мощност на своите обсерватории, те са доста изненадани от видяното.

Кристина Монш, астрофизик от SAO и постдокторант в CfA, ръководи кампанията на SMA. Тя разказва за техните открития в неотдавнашно съобщение на CfA:

"След като разбрахме за този възможен планетообразуващ диск от данните на Pan-STARRS, ние искахме да го наблюдаваме със SMA, което ни позволи да разберем физическата му природа. Това, което открихме, беше невероятно - доказателство, че това е най-големият планетообразуващ диск, откриван някога. Той е изключително богат на прах и газ, които, както знаем, са градивните елементи на планетите."

"Данните от SMA ни предлагат преки доказателства, че това е диск, а в съчетание с оценката на разстоянието до системата - че той се върти около звезда, която вероятно е два до четири пъти по-масивна от нашето Слънце. От данните на SMA можем също така да научим повече за праха и газа в този планетарен развъдник, за който установихме, че има достатъчно материал, за да образува много гигантски планети - и то на разстояния над 300 пъти по-големи от това между Слънцето и Юпитер!"

(SAO/ASIAA/SMA/K. Monsch et al./ Pan-STARRS)

Откриването на този диск  стимулира астрономите да търсят други подобни обекти в нашата галактика. Тези наблюдения биха могли да дадат ценна информация за планетарните системи в най-ранен стадий на формиране, което може да доведе до нови прозрения за това как се е появила Слънчевата система.

Източник: Universe Today