За пореден път рентгеновата обсерватория „Чандра“ на NASA ни предостави едни от най-впечатляващите снимки, които човечеството някога е виждало. Те са хем великолепни, хем изключително интересни от научна гледна точка – това, което виждате на тях, реално е първият път, в който движението на избухваща свръхнова е измерено от хора.
С помощта на данни от 2004-та, 2008-а, както и на комбинирано изображение от 2017-та и 2018-та, астрономи разкриха картина на една обширна призрачна ръка, придвижваща се през космическото пространство и достигаща стена от червен космически газ.
Източник: NASA/SAO/NCSU/Borkowski et al.
Снимките показват движението на ударната вълна около върха на един от „пръстите“ – ударна вълна, която се движи през космическото пространство с около 14,5 млн. км в час. Някои от останките от звездата (т.е. отломките, образували се при избухването ѝ в свръхнова) се движат дори по-бързо – със 17,6 млн. км/ч.
"Пръстите" се движат из космоса. Източник: NASA/SAO/NCSU/Borkowski et al., IFLS
Колкото и да е бърза, тази призрачна ръка, наречена MSH 15-52, всъщност претърпява драматично забавяне на движението си, твърди ново проучване, публикувано от екипа на „Чандра“ в The Astrophysical Journal Letters. Това най-вероятно се дължи на RCW 89 – облак газ, с който се сблъсква. Според екипа най-вероятно космическите отломки са преминали през пролуката в газ с ниска плътност, която се е образувала, когато звездата е отстранила своя външен пласт от водород, преди да избухне. Впоследствие, в момента, в който са се ударили в RCW 89, тяхната скорост се е забавила значително.
Според изследователите „ръката“ вероятно се е движела средно с почти 50 млн. км/ч. Уточняваме, че става дума за средната, а не за максималната скорост.
Астрономите изчисляват, че за първи път светлината от свръхновата е достигнала Земята преди около 1700 години. По това време империята на маите е процъфтявала, Рим постепенно е приемал християнството, а Индия е измислила нов тип математика, наречена тригонометрия. По отношение на космическите стандарти обаче MSH 15-52 е все още бебе. Всъщност това е най-младата останка от свръхнова в Млечния път.
Когато звездата е избухнала, тя е оставила зад себе си супер плътен пулсар. Именно този пулсар – едно рухнало ядро на масивна звезда, което се върти с бясна скорост и изхвърля енергия в космоса – е образувал призрачната ръка. Неговото въртене (почти 7 революции в секунда) освобождава наистина завидно количество енергия в пространството около него.
Огромната скорост, с която пулсарът освобождава енергия, най-вероятно се дължи на интензивното магнитно поле по неговата повърхност – то е приблизително 15 трлн. пъти по-силно от земното.
Бързото въртене на пулсара и силното му магнитно поле го правят един от най-силните електромагнитни генератори в Млечния път – той създава ударната вълна, която формира култовата мъглявина, наподобяваща ръка и заснета от „Чандра“.
Източник: IFLScience
